Онези, които не обичат себе си, са най-опасни за другите. Това е факт, който не подлежи на никакво съмнение. Фонът зад нас никога не е един и същ. Действието винаги се нуждае от мизансцен. За да изпъкне лирическият герой, сюжетът трябва да бъде увлекателен, а атмосферата – любопитна.
Скуката е смъртоносен вирус. Тя е обратно пропорционална на любовта, пълна нейна противоположност. И макар че и двете могат да минат за глаголи, едната е действие, а другата – бездействие.
Любовта предполага взаимност, на скуката не ѝ трябва обект.
Малко хора са си самодостатъчни. Когато държиш на себе си, има хиляди начини да прекарваш времето си пълноценно – да прочетеш книга, да изгледаш отново любим филм, да драснеш в два реда мислите, които те вълнуват…
Скуката е взиране в точка, от което ти се завива свят.
По-добре е да получиш световъртеж, защото си се качил на виенското колело, отколкото да ти призлява само заради това, че наблюдаваш как то се върти пред погледа ти.
Мотивацията ни движи напред и ни кара да се чувстваме първо полезни за самите нас, а после и за другите.
Светът е устроен егоистично, но добротата и обичта се възпитават. С опита осъзнаваме, че съществуваме чрез субектите, но само чрез обектите на любов се чувстваме истински живи.
Има ли на кого да даваме, има и какво да получим от живота.
Фонът е важен и за картината на художника, и за стихотворението на поета, и за арията на оперния певец. Самият живот е фонът за ролята, която трябва да изиграем успешно. Аплодисментите са за смелите.
Всеки има нужда от самота. Понякога, дори когато обичаме с цялото си сърце, ние се нуждаем от уединение. Нуждата от лично пространство е заложена в природата ни хищници, но е и начин да се отърсим от излишни тегоби, съмнения и страхове. Можещият да остане насаме със себе си е постигнал истинската нирвана. Онзи, който скучае, е далеч и от представата за нея.
Нуждата да постигаме нещо, да се стремим към нещо, да правим нещо е сигурният начин да не опознаем отегчението.
Новите усещания, стимулите и разнообразието от емоции и преживявания ни зареждат и ние се превръщаме в алкалните батерии за всяко следващо наше действие. Сезоните променят фона, но следващата сцена винаги предстои, затова нямаме време за губене.
Скуката е най-точното мерило за собствената ни вътрешна празнота. Как ще я запълним, зависи от самите нас. Любовта ще спаси света, стига да я спрягаме по-често като един от най-желаните глаголи.
Добромир Банев
Снимка: Валентин Иванов
АRTday.bg
