Понеделник, 13 Ноември 2017 | Начинът на живот

Добромир Банев в Световния ден на добротата за потиворечията в нас и за смисъла на осъзнатото покаяние

Животът е миг, в който копнеем за вечност.

Вероятно затова живеем с нагласата, че сме вечни, убедени, че на нас нищо лошо не може да ни се случи, че сме застраховани от капризите на природата, понеже е редно бедствията да застигат единствено другите около нас. Но животът е хитър. Единствено той знае как да ни изправя пред изпитания, които ни карат да осъзнаем, че има нещо повече от механичното вдишване и издишване на въздух. Отрезвява ни чрез предателството на приятели, изневярата и лъжата. Прави ни толкова трезви, че никога повече не си пожелаваме махмурлука, предизвикан от собствената ни егоистична еуфория да бъдем център на вселена, измислена от самите нас.

Всеки миг е ценен. В този шаблон се крие една неоспорима истина, а именно истините раждат шаблоните. Не че смисълът е в повторенията. В напомнянето е. Грешките трябва да бъдат припомняни, за да се научим да бъдем уважителни към себе си и към живота на другите хора. В това се състои и чарът на любовта, която е удивителна с всичките си многоточия.

Тишината казва всичко. Разкъсвани сме от писъците на противоречията в себе си, защото обикновено осъзнаваме грешките и лошите неща, които вършим. Причина да оправдаваме своите действия и бездействия винаги се намира, защото защитният механизъм да оцеляваме въпреки всичко, винаги взима превес. Но нищо не може да бъде истинско без откровеното покаяние и нищо не може да бъде простено, ако прошката не е от сърце.

Много хора са добри и са водени от добри намерения. Талантът да постъпваме неправилно ни е вроден. Искат се усилията на гений, за да го надскочим и да проявяваме волята си. Разумът ни е даден, за да упражняваме правото си на избор, а животът е хубав, когато взимаме зрели и полезни решения. Добротата е в нас, но трябва да се научим да я изваждаме на показ.

Всеки миг.

За да изпъква положителното, отрицателното винаги ще съществува. Грешките, които правим, не трябва да назидават живота, а да ни мотивират да бъдем по-смирени в свят, в който имаме удивителната възможност да съществуваме. Да умеем да помълчим със себе си в състояния на тъга или гняв, омраза или предателство, защото единствено мълчанието няма да ни излъже.

А вечността съществува. Тя е в слънчогледите от картините на Ван Гог, които и след нас ще обръщат малките си жълти главици към слънцето. Тя е в сонатата на Бетовен, която ще звучи в стаите на влюбени по пълнолуние. Тя е и във всичко онова, което е извън безпътния автобус , в който се движим без Стайнбек– различни пленителни пейзажи по време на едно уморително пътуване.

Вечността зависи от нас. Каквото оставим след себе си, става част от безкрая на вселената, в която ние не сме център. И ако успеем чрез делата си да се превърнем в нищожно малък спътник на някоя много далечна звезда, струва си.

Струва си да бъдем добри.

Снимка: Ивелина Чолакова

Добромир Банев

ARTday.bg

Следвайте ни във Фейсбук на https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

СПОДЕЛЕТЕ

Свързани публикации (по етикет)


Съдържанието на този уеб сайт и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на ARTday.bg, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на ARTday.bg, с посочване на източника и добавяне на активен линк към www.artday.bg

Контакт с нас:

За реклама, изпращане на публикации и съобщения: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.m
телефон: 0888 002 298
ARTday.bg - всички права запазени. © 2017