Четвъртък, 23 Ноември 2017 | Начинът на живот

За и от индийския гуру, роден на днешния ден преди 91 години

„Съществува само една религия, религията на любовта. Същестува само един език – езикът на сърцето. Съществува само една раса – расата на човечеството. Съществува само един Бог и той е всемогъщ“, казва Сатя Сай Баба. А за Бог казва: „Бог е равен на човека минус егото“. А божественото е чистата любов.

Сатя Сай Баба е роден е на 23 ноември през 1926 година в Путтапарти, по това време малко село. Днес селото се е превърнало в голям град, най-големият духовен център в света, в който учителят е построил съвременни благотворителни болници, училища, университети, храмове.

Сай Баба започва да прави чудеса още като дете – материализирал бонбони, храна, моливи, каквото му било нужно. На 13-годишна възраст го ухапва скорпион и остава в кома 24 часа. Когато се пробужда, казва на родителите си, че в миналата си инкарнация е бил Ширди Сай Баба – велик индийски учител и светец, почитан еднакво и от мюсюлманите, и от хиндуистите, живял в края на XIX и началато на XX век. На смъртния си одър Ширди Сай Баба казал, че ще се роди отново след 8 години в Южна Индия. 8 години след това се родил Сатя Сай Баба и сбъднал пророчеството.

Малко след случката със скорпиона той напуска дома си, за да служи на хората, и създава ашрама си. Още на тази възраст Сатя Сай Баба се прославя със способностите и талантите си – практикува левитация, появява се едновременно на две места, спира наводнения, лекува неизлечимо болни. Правел е чудеса (материализирал е най-различни предмети), с което вдъхновявал много последователи. Лекувал с поглед и докосване на ръка, но и от разстояние.

Вселенската любов на Сай Баба се проявява и чрез „сидхи” – материализирането на свещена пепел (вибхути), с която се лекуват различни болести. Дали е истина или е някакъв изфабрикуван мит, факт е и днес индиецът има последователи от цял свят.

Резултат с изображение за Sathya Sai Baba art

Представяме ви мисли от духовния водач, посветени на мълчанието:

Преди да говорите, мислете:
Необходимо ли е?
Вярно ли е?
Добро ли е?
Ще нараня ли някого?
Ще стане ли по добре като наруша мълчанието?

Първата стъпка в Садхана (духовната практика, която надминава егото) е очистването на речта. Говорете сладко, без гняв. Hе се хвалете от собствената cи начетеност или постижения. Бъдете скромни, нетърпеливи да служите, сдържайте речта cи. Практикувайте мълчание. Това ще ви спаси от разправии, раздори и разсейването на мисли.

Прекарвайте няколко минути всяка сутрин и вечер в тишината на собствения си храм; прекарвайте ги с най-висшата от всички cили, които знаете – cъс силата на Бога. Бъдете в Неговото повдигащо и вдъхновяващо общество; покланяйте му се в своите мисли, предлагайте Му цялата работа, която извършвате.

Аз настоявам за мълчание. Говорете по-малко, говорете тихо, когато трябва да говорите. Не натоварвайте със cвоята тъга, своите нужди и проблеми онези, които са дошли при вас със собствените си пакети от такива неща. Те не се интересуват от добавяне към техните проблеми. Аз съм тук, за да чуя вас, за да ви утеша. Cъс силата на гласа си не нарушавайте тишината на тези, които са заети с медитация, четене или писане на името на Бога.

Виждал cъм хора с транзисторни радиоприемници, хора, които се страхуват да не пропуснат нещо много важно, ако не се вслушат в радиото; не го изключват дори когато се движат наоколо или почиват в паркове или на плаж! Те се страхуват да бъдат сами, те избягват мълчанието като нещо отвратително! Но можете да откриете вашата собствена истина само когато сте сами със себе си и около вас има тишина.

Дакшинамурти (аспект на бог Шива като учител) учил Своите ученици чрез мълчанието си. Той обучавал учениците cи да разчитат на собствената си интелигентност. Не подценявайте талантите си: когато се потопите дълбоко в себе си, можете да откриете източника на цялата сила.

Мълчете - това ще предизвика мълчанието в другите. Не попадайте в навика да говорите на висок глас, дълго и високо. Намалете контактите до минимум. Носете със себе си атмосфера на тихо съзерцание, където и да сте.

Не покровителствайте. Ако просто казвате: "Не говори силно" или давате някакво празно указание, това означава покровителство и презрително отношение към хората. Те заслужават обяснение. Кажете им, че мълчанието е първото стъпало на стълбата на садхана, че това е отличителна черта на Прасантхи Нилайам (ашрам на Сай Баба), че те трябва да се научат да правят всяко място, където и да са, на Прасантхи Нилайам, че гръмогласният разговор нарушава cпокойствието на тези, които практикуват Намасмарана (висша садхана), че шумът поражда повече шум. Тишината на мълчанието е цех, където повредени умове и сърца идват за преглед и ремонт.

Колкото по-малко говорите, толкова по-голяма ще стане вашата умствена сила. С увеличаването на умственните ви способности ще cе увеличи способността ви да прониквате в същността на нещата. Като резултат вие ще започнете да виждате, че доброто на света има приоритет пред вашето собствено, индивидуално благосъстояние. Трябва да култивирате такива широки чувства.

Един от първите принципи за правилен живот е практиката на мълчанието.

Гласът на Бога може да бъде чут в сърцето ви само когато езикът е усмирен. Другите няма да имат изкушения да викат, когато говорите с тях шепнешком. Задайте нивото на тон само толкова високо, колкото е необходимо, за да достигне до най-външната граница на кръга, за който се отнася. Пестете звука, тъй като това е съкровището на елемента акаcа, еманацията от самия Бог. Разсъдъкът може да възтържествува само когато доводите cа предлагани без засилването на звука. Мълчанието е речта на духовния търсач.

Нежната сладка реч е израз на истинска любов.

Омразата крещи натрапчиво, страхът квичи, самонадеяността тръби като слон. Но любовта пее приспивни песни. Тя успокоява. Тя прилага балсам. Практикувайте речника на любовта; отучете се от езика на омразата и презрението.

Говорете по-малко и работете повече! Прекалено много разговори има наоколо. Поради прекомерното говорене се пропилява духовна енергия.

Мълчете и това ще предизвика мълчанието в другите. Не попадайте в навика да викате или говорите дълго и високо. Намалете контактите до минимум. Носете със себе си атмосферата на тихото съзерцание, където и да сте. Има някои, които живеят в постоянна олелия, в торнадото на шума. Независимо дали те са на изложба или панаир, в хотел или в храм, или в Прасантхи Нилайам, те размахват езици и не спират. Те няма да продължат по пътя към Бога.

Всеки яде, за да успокои своя глад, така всеки човек трябва да открие най-добрия начин да успокои своя духовен глад. Не се поддавайте под въздействието на презрението на другите, или на препоръките на другите. Свържете се с вашата собствена реалност в тишината, създадена чрез усмиряване на сетивата и контролиране на ума. Има глас, който можете да чуете в тази тишина. Вашето поведение е истински свидетел, че слушате този глас . Дървото се държи и храни от корени, които отиват дълбоко в земята, така че ако корените ви отиват дълбоко в мълчанието на вътрешното ви съзнание, вашият духовен разцвет е неизбежен.

Тишината е единственият език на осъществените. Практикувайте умереност в речта. Това ще ви помогне по много начини. Това ще разработи према (любовта), защото много недоразумения и раздори произтичат от небрежно изречени думи. Когато стъпалото ни се подхлъзва и ние се нараним, раната може да бъде излекувана, но когато езикът ни cе подхлъзва, раната, която той предизвиква в сърцето на друг, ще гнои през целия живот. Езикът понася отговорност за четири големи прегрешения: изричането на лъжа, злословенето, намирането на вина в другите и прекомерната реч. Всичко това трябва да се избягва, за да има мир за индивида и за обществото.

Когато цари тишина, можете да усетите присъствието на Бог. Във вълнение и объркване на пазара не можете да чуете звука на Неговите стъпки. Той е Сабдабрахма – Той, чието присъcтствие се усеща само когато всичко е изпълнено с тишина. Ето защо аз настоявам за тишината, практикуването на тиха реч и минимален звук. Говорете тихо, говорете малко, говорете шепнешком, сладко и вярно. Прегледайте всяко действие, за да оценявате какво можете да изпълните с минимален шум. Не крещете на лице, стоящо далеч; приближете се до него или му дайте знак да се приближи. Силният шум е светотатство в небето, както е светотатство да злоупотребиш със земята и небето.

Борис Белев

АRTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

СПОДЕЛЕТЕ

Свързани публикации (по етикет)


Съдържанието на този уеб сайт и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на ARTday.bg, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на ARTday.bg, с посочване на източника и добавяне на активен линк към www.artday.bg

Контакт с нас:

За реклама, изпращане на публикации и съобщения: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.m
телефон: 0888 002 298
ARTday.bg - всички права запазени. © 2017