Неделя, 10 Декември 2017 | Начинът на живот

Избрани мисли на знаменитата поетеса, превърнала се в символ за любов и романтика

На днешния декември се навършват 187 години от рождението на американската поетеса Емили Дикинсън. Макар да е автор на около 1800 стихотворения, по-малко от дузина от тях са публикувани, докато е жива. Дикинсън живее като отшелник и не получава популярност приживе.

Около 1860 година тя се самоизолира, води затворен живот, носи само бяло облекло и в последните 15-20 години почти не напуска дома си, превръщайки се в легендарната за Амхърст отшелница, монахиня в бяло. Точно тогава обаче – годините на Гражданската война, е и най-продуктивният ѝ период.

Никога не се омъжва, въпреки че нейните изследователи сочат три адресата на любовната ѝ лирика – свещеника Чарлз Уъдсуърт, редактора на вестник „Спрингфилд Републикън” Самуел Боулс и най-вече съдията Оутис Лорд, блестящо образован политически приятел на баща й.

Любовта, природата и смъртта са основни теми в поезията на Емили.

Резултат с изображение за emily dickinson art

Представяме ви някои от най-незабравимите мисли на поетесата:

„Това, което никога няма да се върне, е това, което прави живота сладък.“

„Ако чета книга и ми става толкова студено, че никой огън не може да ме стопли, знам, че чета поезия.“

„Когато не казваш нищо, понякога казваш най-много.“

„Да живееш е толкова стресиращо – не ти остава време за нищо друго.“

„Истината се среща толкова рядко, че е удоволствие да бъде чута.“

„Най-добрите приятели на душата са книгите.“

„Грижи се за родителите си, защото светът е страшен и объркващ без тях.“

„Не съм живяла, преди да започна да обичам.“

„Животът е толкова прелестно заклинание, че всеки търси начин да го развали.“

„Поведението е това, което човек върши, а не това, което мисли, чувства или вярва.“

„Приятелите са моето наследство.“

„Умът е по-обширен и от небето.“

„Да бъдеш жив е сила.“

„Старостта идва изведнъж, а не постепенно, както си мислим.“

„Успехът е най-сладък за тези, които никога не са успявали.“

"Колко е мрачно да бъдеш някой
и като жаба мокра
да казваш цял ден свойто име
пред възхитена локва." - превод: Цветан Стоянов

Борис Белев

ARTday.bg

Следвайте ни във Фейсбук на https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

СПОДЕЛЕТЕ

Свързани публикации (по етикет)


Съдържанието на този уеб сайт и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на ARTday.bg, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на ARTday.bg, с посочване на източника и добавяне на активен линк към www.artday.bg

Контакт с нас:

За реклама, изпращане на публикации и съобщения: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.m
телефон: 0888 002 298
ARTday.bg - всички права запазени. © 2017