Един ден заедно е колкото година любов…

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Връзката между Мара Белчева и Пенчо Славейков минава през всички изпитания на живота

Може би всички знаят тази история – за най-малкото от осемте деца на Петко Славейков, за това, за което баща му написал: „Пенчо бре, чети – Пенчо не чете…“; това, което заспало върху замръзналата река Марица и се разболяло толкова тежко, че цял живот носило последиците. Въпреки недъга си обаче Пенчо имал разностранни интереси, леко чувство за хумор и остър ум, и пишел прекрасни поеми. И в живота му имало щастие. 

Ражда се на днешния ден, 27 април, през 1866 година. Сега няма да се спираме в подробности върху творческата му биография, а ще ви разкажем историята на голямата му любов – Мара Белчева.

Среща я през 1903-а на една вечеря. Мара Белчева е овдовяла само на 23 години. Съпругът ѝ Христо Белчев е застрелян по погрешка при атентат срещу министър-председателя Стамболов.

Резултат с изображение за пенчо славейков и мара белчева

Бронзова скулптура на Пенчо Славейков и Мара Белчева в Севлиево

Онова момиченце, което Славейков бегло познава от детството си, се е превърнало в прелестна млада дама с изтънчени маниери, с безупречно поведение, с чувствителност и интелект. „Бил мълчалив… Нея вечер не можах да се вредя да кажа дума… Невизитни дрехи, невизитни обръщения, думи, понякога на ръба на приличието, а понякога и през ръба. Едната му обувка отдолу протъркана и ръката му все вие и опъва брадата, кой знае откога не виждала ножица… Най-сетне самата лампа започна да примигва. И след това дълго по тротоара се чуваше тракането на бастуна му“, пише по-късно тя.

След онази майска вечер през 1903 г. срещите на двамата зачестяват. Връзката между Славейков и Мара Белчева – две необвързани, но толкова различни личности, предизвикала недоумение, неодобрение и открита враждебност. И Славейков, и тя имали по няколко нещастни връзки зад гърба си, познавали отчаянието на неосъществената любов и били свързани силно емоционално и чрез общите си интереси. И двамата познават нещастието, самотата и неразбирането. Тогавашна София е все още малък град, населен от малообразовани, но претенциозни еснафи, които хранят душиците си с чуто-недочуто за живота на по-известните. За тях е странно и непонятно поради какво тази изискана дама, ухажвана от толкова значими личности, дори от самия княз Фердинанд, е благосклонна към този хром и вечно сърдит литератор.

Резултат с изображение за пенчо славейков

В писмата си Мара Белчева казвала, че цялата пъргавост от краката е отишла в главата му. Животът придобива нов смисъл за нея – Пенчо я приобщава към кръга „Мисъл“, домът ѝ се превръща в редакция на литературния сборник „Мисъл“, първите ѝ стихотворения излизат през 1910 г. Истински щастливи двамата се чувстват само в кръга на приятелите от списание „Мисъл“ и когато са в странство. През плодовитата 1906 г. Славейков събира и издава стихосбирката си „Сън за щастие“, а на следващата година – „Епически песни“; издава и първа част на „Кървава песен“, за която основна заслуга има Мара – тя е вдъхновител, а често и най- добрия редактор на поета.

През 1911 г. Мара се разболява и заминава из Европа да се лекува. Вдовишката ѝ пенсия е спряна, клюките по неин адрес не престават.

На 10 юли 1911 г. Уволняват министъра на просвещението Стефан Бобчев от поста директор на Народната библиотека и го назначава уредник на училищния музей при Министерството на народното просвещение. Славейков отказва овакантената длъжност и заминава за чужбина. В края на август вече е в Цюрих, където го посреща Мара Белчева. Към последиците от прекараната в детството болест, поетът добавя депресия и други усложнения.

Последните си дни заедно Мара Белчева и Славейков прекарват в италианския курорт Брунате край красивото езеро Лаго ди Комо. За да поеме разноските по престоя им в Италия, Мара продава дома си на ул. „Христо Белчев“. Зад гърба ѝ остава разкошът и сигурността, но напред е надеждата да спаси живота на Славейков.

На 28 май 1912 г. поетът издъхва в ръцете ѝ. През 1921 г. Мара пренася костите му в България. До края на живота си тя живее под наем и няма собствен покрив. Става милосърдна сестра и учителка по време на Междусъюзническата война през 1913 г. Някогашната красавица, една от големите поетеси на България и спътничка на Пенчо Славейков, умира в нищета през 1937 г. в София. Мара Белчева ходи на на гроба на Пенчо до смъртта си и винаги твърди, че двамата са се обичали толкова силно, че всеки ден заедно може да се измери с цяла година любов.

Резултат с изображение за пенчо славейков

ДО ПЪТНИТЕ ВРАТА ГО ТЯ ИЗПРАТИ…

До пътните врата го тя изпрати,

и тихо сбогом му пошепна само;

отмина той, а мълком тя застана,

о вратнята облегната на рамо.

 

На ъгъла изви се той към нея

и кивна й, преди да свий от тамо.

И дълго тя се взира все нататък,

о вратнята облегната на рамо.

Пенчо Славейков, „Сън в лятна нощ“

Борис Белев, ARTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Други гласове, други стаи…

Да си писател, който си пада по представителите на същия пол, съвсем не е необичайно. Всеки от хората на изкуството има своите „странности“. Животът...

Шарън Стоун: Ако някой ми предложи важна роля, ще я приема. Но това няма да се случи…

"Щях да съм още по-ценна, ако бях мъртва." Това констатира Шарън Стоун в интервю пред "Гардиън". Тя има предвид, че картините на мъртвите художници...

Почина поетът Таньо Клисуров

Поетът Таньо Клисуров напусна зримия свят малко преди да навърши 80. За първи път публикува стихотворения в началото на 70-те години. Печата свои творби във...

Муза на Рафаело е най-желаната куртизанка в Рим

Историята на жената, нарисувана от Рафаело в образа на Галатея от прочутата му фреска във вила Фарнезина в Рим е разказана от италианската писателка...

Тъжната история на гения, изобретил предшественика на велосипеда

Той е изобретил предшественика на велосипеда и още какво ли не. Но приживе така и не получава признание. Бил е барон, но доброволно се...