Чарлс Буковски, „Най-красивата жена в града“
„- Сестрите ѝ я ревнуваха, защото привличаше техните мъже и се сърдеха, че не ги използва достатъчно. Най-често беше добра с по-грозните. От красавците се гнусеше. „Нямат душа — казваше, — нямат живец вътре. Само дето са направени от съвършени малки ушни извивки и нарисувани нослета… Повърхност и нищо под нея…“. Имаше характер, граничещ с лудостта. Имаше характер, който хората наричаха лудост.
– Защото хората смятат, че това е единственото нещо, което имам. Красотата не е нищо, красотата изчезва. Не можеш да разбереш какъв късмет имаш, че си грозен, защото, когато някой те харесва, знаеш, че е за нещо друго.“
Чарлс Буковски
ATRday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
