Часовникът му беше с един час назад. С него и аз губех представа за време. Той винаги получаваше миг в повече с мен. Аз винаги губех миг от времето си с него. Така и не се сверихме. Аз му оставах в излишък. Той изтичаше между пръстите ми.
Часовникът му беше с един час назад. И ме научи на всички теории за времето. То не се измерва в часове и минути. А с проблясъци от мигове прелели във вечност.
Научи ме, че няма часове и минути. Има само „никога” и „ винаги”.
Никога – за времето, когато трябваше да го срещна.
Винаги – за времето, в което ще го търся.
Веселина Кискинова, „С един час назад“
ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
