Понеделник, 04 Септември 2017 | Новините

Американският поет, носител на награда „Пулицър“, почина в дома си на 90-годишна възраст

Известният американски поет-авангардист и лауреат на наградата "Пулицър" Джон Ашбъри почина на 90-годишна възраст, предаде Асошиейтед прес.

Ашбъри се е споминал в своя дом в американския град Хъдсън в щата Ню Йорк, като смъртта е настъпила в резултат на естествени причини.

Роденият през 1927 година в щата Ню Йорк Ашбъри се счита за един от най-видните поети на САЩ от втората половина на миналия век. Той оказва силно влияние върху младата американска поезия. Ашбъри се изявява и като художествен критик, превежда произведения на чуждестранни автори на английски език.

Поетът е лауреат на многобройни награди, включително и на "Пулицър", която получава за своя сборник "Автопортрет в изпъкнало огледало" през 1975 година.

Публикувал е повече от двадесет тома с поезия. Автор е на поезия с експериментална форма, която първоначално е трудно възприета.

Работи като автор на реклами в Ню Йорк, а през 1955 г. заминава със стипендия Фулбрайт в Париж, където остава до 1965 г. Там започва да сътрудничи като критик на изобразителното изкуство на Европейското издание „Ню Йорк Хералд Трибюн“. След завръщането си в Ню Йорк Ашбъри продължава да пише критика, като до 1972 г. ръководи и изданието „Арт Нюз“. След това преподава в Бруклин Колиндж, а по-късно в Бард Колидж.

Резултат с изображение за john ashbery

Предлагаме ви едно стихотворение на поета:

МЛАДИЯТ ПРИНЦ И МЛАДАТА ПРИНЦЕСА

Тревата врязва се в петите ни, защото сме поели
направо през поляната - ти, дете на тринайсет,
с огромен за теб официален мъжки костюм -
символ на това колко време сме заедно.

Аз събирам плодове в консервена кутия,
за да ядем, и я поставям върху тръните.
Рано или късно къснотата иде.
Враните се вдигат откъм запад.

Искам да огледаш тоя плътен и тъмен блок,
където сме затворени. Ала ти казваш: не,
изморена си. Обръщаш се и спиш.
Аз също спя, а в съня си дочувам коне, коите те отнасят
далече.

Когато ветрецът затихва, отново
е утро. Ставай. Време е вече да тръгнем
из небесната пустош. Тази сутрин скитниците
идват на пътя да ни нахранят. Тях ги е страх,
че сме отишли толкова далече:

Иде нощ, но този път нощта е различна.
Като че ли краката ти едва-едва докосват тревата,
когато ходиш; имаш ми доверие;
нощни пеперуди се блъскат в пламналата ми глава.

И чувам вятъра. И той минава. Някой ден
ще се събудим, паднали в нощната паст
от висока скала на небето, огромно и бяло край нас.
Ще кажеш: "Така живяхме ти и аз."

Заглавна снимка: Poetry Foundation – Джон Ашбъри, февруари 1945-а

ARTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

СПОДЕЛЕТЕ

Свързани публикации (по етикет)

Насладата да знаеш

АRTday.bg е мястото, където можеш да научиш най-интересното в областта на културата, образованието и начина на живот. Заедно пътуваме към непознати светове, за да сбъднем мечтите си. Защото насладата да знаеш, е най-сигурният път към малките победи, които всеки от нас заслужава.


Съдържанието на този уеб сайт и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на ARTday.bg, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на ARTday.bg, с посочване на източника и добавяне на активен линк към www.artday.bg

Контакт с нас:

За реклама, изпращане на публикации и съобщения: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.m
телефон: 0888 002 298
ARTday.bg - всички права запазени. © 2017