Три кратки години продължил безумният любовен роман между Айседора Дънкан и Сергей Есенин. Съюз, поразил съвременниците и оставил много въпроси за следващите поколения. В лицето на талантливата балерина поетът открил гениалност, равна на неговата.
Руската столица приела с отворени обятия сина на заможен селянин от Рязан, русокосия Есенин. Ангелската външност, замечтаните очи, емоционалните стихове за родината, които той рецитирал със звънъкглас, мигновено разтапяли сърцата и на най-взискателните слушатели. Особено на жените. „Селският диамант” станал баща много рано, едва на 19 години, но бащинството никак не се съчетавало със званието „модерен поет на Петроград“. Затова и първата му любов Ана и синът му Юри останали назад в живота му – спомен за нещо безвъзвратно отминало.
Айседора Дънкан знаела само няколко думи на руски, но достатъчно, за да възкликне когато вижда поета: „Ангел!“. А когато се вглежда в очите му, добавя: „Дявол!“.
Дора Анджела Дънкан се ражда в Сан Франциско на днешната дата, 26 май, през 1877 година. Мизерията, в която тъне семейството, оставя траен отпечатък в по-нататъшния ѝ живот. Затова когато става достатъчно известна, тя винаги се обкръжава с красиви и скъпи вещи, живее в най- луксозните хотели, а младите си възпитанички обучава във вкус към разкошния интериор.
Тя взривява общественото мнение в Щатите с похватите си на танцуване. Дотогава публиката не била виждала разголен крак по време на изпълнение. Придобила популярност с псевдонима Айседора, тя не само смайва публиката със свободно развяващи се одежди, но не се свени да се появява на сцената дори само под прикритието на парче плат.
В своята книга Лола Кинел, секретарка на Айседора, признава, че за нея Дънкан е била най-известната куртизанка за своето време, „в старинния, широк и величествен смисъл на думата”. Нито един от възлюбените ѝ не получава съгласие за брак, нито едно от децата ѝ не се ражда след венчило.
Нелепата смърт и на трите ѝ деца буквално опустошават сърцето на Айседора. Когато е на 40 години, тя вече не вярва, че ще срещне голямата любов. Лондонска гадателка ѝ предсказва, че ще се омъжи на руска земя, но балерината буквално се изсмива в лицето ѝ и напуска приемната на ясновидката без да плати.
И през 1921 тя среща Есенин. Дънкан е посрещната от Кремъл като кралица. Във време на огромна бедност ѝ предоставят прекрасен апартамент, който тя превръща в школа за обучение на малки момичета. Осигуряват ѝ изобилие от деликатеси, които на практика спасяват бъдещите танцьорки от глад.
Есенин се влюбва безапелационно в чужденката. „Четеше ми своите стихове, не разбирах думите, но чувствах музиката в тях и знаех, че са написани от гений“, разказва тя пред Иля Шнайдер, преводач и директор на школата ѝ по танци. Eзиковата бариера не е пречка за двамата влюбени – въпреки че той признава единствено родния си език, а тя така и не научава руски, за тях са достатъчни погледите, жестовете, прегръдките, целувките.
През 1922 година започва турнето на Айседора в Западна Европа. Тя не може да си представи своя живот без любимия „Сергей Александрович” (обичала да нарича поета с цялото му име). Издават задграничен паспорт на Есенин след убедителната аргументация от страна на Айседора, че това ще спомогне за издаването на руска поезия в Берлин. Германия била първата точка в тяхното пътешествие.
Преди отпътуването от Русия, те сключват граждански брак, като заявяват желание да носят двойната фамилия Дънкан-Есенин, но в Германия бракът им е обявен за недействителен. Женят се повторно и по-възрастната с 18 години съпруга вече става г-жа Есенин. Междувременно Айседора преживява пълен финансов крах: банковите ѝ сметки са блокирани, домът ѝ е продаден, а имуществото – буквално разграбено. Тя обаче продължава да води луксозния живот, на който е свикнала – скъпите ресторанти, луксозните хотели и шикозните автомобили вече са просто измамен блясък.
„Берлинската атмосфера ме изцеди напълно. Ако Айседора не беше така безразсъдна и ми беше дала възможност да поседна някъде, можех да спечеля много пари….”, споделя Есенин на Шнайдер.
Пътуването из Италия повдига разположението на духа му, но носталгията по родината не спира да го измъчва. Америка пък буквално поражда раздразнение у поета. Заради „сухия режим“ той е принуден да задоволява жаждата си за алкохол с нелегално уиски. Давал си сметка, че в Щатите е никой. Там той е просто съпругът на известната Айседора, чието име редовно попадало във вестниците заради шумните скандали, които устройвал.
„Отведох Есенин от Русия, където условията на живот все още са трудни. Исках да го съхраня за света. Сега той се връща в родината си, за да спаси разума си, защото не може да живее без Русия”, разказва Айседора.
Приятелите му едва го разпознават. Станал е денди, носи само скъпи дрехи, пудри си лицето, речта му е станала объркана и неуверена. Обяснява „американските“ си скандали с желанието да бъде запомнен. Айседора го моли да постъпи на лечение в клиника. На нея самата ѝ предписват курортно лечение на юг, но Есенин отказва да тръгне с нея.
Когато я изпраща на гарата, поетът е с нагласата, че тя повече няма да се върне в живота му. В продължение на месеци си разменят задушевни писма, докато един ден той не заявява: „Ти ме озлоби. Обичам те, но не мога да живея с теб.”
Загадъчната смърт на поета в хотел Англетер, където са отсядали редовно заедно, потресла Айседора. ”Плаках за него с часове, колкото можах…”, споделя тя пред дъщеря си Ирма. Въпреки, че се нуждае от пари, вдовицата се отказва от наследството му в полза на неговите роднини.
Любопитното е, че двамата така и не се развеждат официално, въпреки че след раздялата им Есенин се жени за София Толстой. Как точно е станало това, до днес остава загадка.
Балерината надживява поета само с две години. По ирония на съдбата дори собствената ѝ смърт е като финал на зловещо представление – умира, докато пътува в кабриолет, когато неизменният ѝ шал се оплита в гумата на колата и тя се задушава. Поривът на вятъра е нелепата причина за последната ѝ глътка въздух.
Димитър Янков
ARTday.bg
