Кнут ХАМСУН: Всичките методи на любовта са изпълнени с цветя и кръв

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Избрани цитати от норвежкия писател, носител на Нобелова награда за литература

Кнут Хамсун се ражда на 4 август през 1859 година. Той е сред първите имена на норвежката литература и е един от най-ярките представители на скандинавската белетристика. Израства в бедност, но от юношеска възраст знае, че съдбата му предопределя да се занимава с писане. Заминава за Америка, но след това се завръща в родината, отвратен от култа към парите. Впечатленията му са основа за неговите първи книги „За духовния живот на Америка“, „Глад“, „Мистерии“ и „Пан“.

Хамсун отразява самотата на модерния индивид и неговата отчужденост от другите, но и от себе си, оглежда „душата му под лупа“, противопоставя дисхармонията в обществото на непоклатимата величавост на природата и на мистичната сила на любовта, дори когато е несподелена и губителна. Сред другите му произведения следва да се откроят „Виктория“, „Мечтатели“, „Под есенната звезда“, „Благодатта на земята“ – за този роман той получава Нобелова награда за литература през 1920 г., „Жените край кладенеца“, трилогията „Скитници“, „Август“ и „А животът продължава“, „Кръгът се затваря“… Автор е също на драми, стихотворения и пътеписи. Убеден противник на демокрацията от англо-американски тип, Хамсун цени дисциплината и реда в Германия, от които според него има нужда светът, преминал през толкова драматични обрати и катаклизми. Оттук и съдбоносната грешка, която прави писателят: той застава на страната на хитлеристите, окупирали родината му през 1940 г. Норвежците дълго не му прощават измяната и в своето последно произведение, изповедната книга „По обраслите с трева пътеки“ (1949), писателят коментира с горчивина духовния остракизъм, на който бива подложен от своя народ. Независимо че и след Втората световна война творбите му се преиздаваха и четяха в Норвегия, както и навсякъде другаде по света, едва през 2009 г., когато тържествено се отбеляза сто и петдесет годишнината от рождението му, на Хамсун отново бе отредено централно място в литературата на страната и произведенията му получиха публично оценката на важна и неразривна част от художественото й наследство.

Писателят умира на 19 февруари 1952 година в Норвегия.

Представяме ви няколко крилати фрази от Хамсун:

„Не уважавам търговците и проповедниците. Единственият им талант е да казват точните думи в точното време.“

„Виждам звездите пред очите ми, а мислите ми биват грабнати от урагана на светлината.“

„И любовта се превърна в начало на света и в негов владетел. Но всичките ѝ методи са изпълнени с цветя и кръв.“

„Трябва да мечтаеш през лятото, след което да спреш. Някои хора обаче мечтаят цял живот и не могат да се променят.“

„Бог е забравен, неговото място зае доларът, а машините не могат да успокоят разтревожената душа.“

„На преклонна възраст сме като купчина писма, които някой е изпратил. Вече не сме в миналото, а сме пристигнали.”

„Няма нищо като това да бъдеш оставен сам отново, разхождайки се в гората, в мир със себе си. Да си вариш кафе, да си тъпчеш лула и да си мислиш… Защото аз искам да скитам, да мисля и да направя желязото нажежено до червено.”

„Когато добро се случи на човек, той го нарича провидение, а когато му се случи лошо – съдба.”

„Нищо по-лошо не може да се случи на младия мъж или жена от това да бъдат преждевременно натоварени с благоразумие и отрицание.”

„Днешните богатства и почести са ме затрупали, но един дар ми липсва, най-важният от всички и единственият, който наистина има значение – дарът на младостта.”

„Истината не е нито обективна, нито балансирана гледна точка. Тя е субективност на себеотрицанието.”

„Нещата се наредиха. Те винаги се нареждат. Но не винаги се нареждат както трябва.”

„Това, което има значение, е не в какво вярваш, а искреността и убеждението, с които вярваш.”

„Любовта е точно толкова жестока и опасна, колкото убийството.”

„Не мога да измисля рима дори на чадър, да не говорим за живот, смърт и вечен мир.”

„Не забравяй – някои дават малко, но това означава много за тях, а други дават всичко, но не им коства нищо. Кой дава най-много тогава?”

Заглавна снимка: Riksteatret

ARTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Първата целувка с него

Разделиха се по негово желание. Тя седеше на пейка в парка и го гледаше как се отдалечава и напуска живота ѝ завинаги. Сърцето ѝ...

Орлин Горанов празнува „50 години магия“ на сцената с турне и бляскав концерт-спектакъл в зала 1 на НДК

Орлин Горанов ще отбележи 50 години на сцената с турне и концерт-спектакъл на световно ниво в зала 1 на НДК на 19 ноември. Един...

Дафни дю Морие: Няма връщане назад в живота. Няма втори шанс.

Съмнявате ли се, че една миловидна английска аристократка може да всява ужас, достоен за майстор на съспенса като Хичкок? Е, повече недейте. Пример за...

Лекция за Майстора спасява от рухване гарата в любимото му село

В балетната зала на Народно читалище „Алеко Константинов 1897“ на ул. „Оборище“ 73 в столицата на 22 април от 19.00 ч. ще се състои...

Ди Каприо играе Синатра в новия филм на Скорсезе

Мартин Скорсезе ще режисира биографичен филм за Франк Синатра, в който главната роля ще се изпълнява от Леонардо ди Каприо. 81-годишният режисьор работи по...