Избрани цитати от писателката на книги за малки и пораснали деца
Туве Янсон е родена на 9 август 1914 г. в Хелзинки в семейство на творци – баща ѝ е скулптор, а майка ѝ е художник-график. Самата Туве завършва илюстрация и живопис. Известна е повече с детските си произведения (серията за муминтролите, започната като комикс през 1945 г.), въпреки че публикува и голям брой разкази и романи за възрастни, както и множество илюстрации – освен свои книги, илюстрира шведския превод на „Хобитът“ на Дж. Р. Р. Толкин и „Алиса в страната на чудесата“ на Луис Карол. Пише на шведски, въпреки филандския си произход. Детските книги на Туве Янсон са преведени на над 30 езика. Авторката е носителка на многобройни литературни награди и отличия, сред които и златния медал „Ханс Кристиан Андерсен“ за цялостен принос през 1966 година.
На български език са преведени книгите ѝ „Лятна книга”, „Пътуване с лек багаж”, „Мемоарите на татко Мумин”, „Корабът на вселените”, „Кометата идва“, „Невидимото дете“ и много други.
Писателката умира на 27 юни през 2001 година.
Представяме ви Туве от Янсон в няколко нейни цитата:
„Искам само да живея в мир, да садя картофи и да мечтая.”
„Трябва да се успокоя малко. В противен случай ще избухна от щастие.”
„Никога не можеш да си съвсем свободен, ако се възхищаваш на някого прекалено много.”
„Може би страстта ми не е нищо особено, но поне е моя.”
„Беше особено добра вечер да започнеш книга.”
„Да започнеш пътешествие през нощта е най-чудесното нещо на света.”
„Има един период от живота, който няма нужда да бъде развалян от безпокойство и отговорности. Начинът, по който се събуждаме е важен, защото трябва да се справим с всеки дълъг ден. Нашето детство е нашето утро.”
„Нещата изглеждат доста несигурни и точно това ме прави спокойна.”
„Имам нужда да опиша своите наблюдения. Дори най-малките. Те са най-важни.”
„Човек трябва да използва нощта.”
„Пролетта идваше, но не както той си я бе представял през зимата. Не идваше като онази, дето щеше да го освободи от някакъв чужд и враждебен свят, а като естествено продължение на едно ново изживяване, което той надмогна и си присвои.”
„Изведнъж усети такава радост, че му се дощя да остане сам. Запъти се бавно към бараката за дърва. А когато вече никой не го виждаше, хукна да бяга. Тичаше през кишавия сняг, със слънцето в гърба си, тичаше просто така, защото беше щастлив и не мислеше за абсолютно нищо.”
„София се възползва от най-лесния изход за нуждаещите се и ужасените – тя заспа.“
„Трябва да тръгнеш на дълго пътешествие, за да осъзнаеш колко чудесен е домът.”
„Има нещо особено в баровете, не мислите ли? Те са място временно, на възможностите, убежище по трудния път между „би трябвало“ и „трябва“.”
„Не гледай толкова ядосано – прошепна бабата. – Това е социален живот и трябва да се изтърпи.”
„Тя се обърна към стената и продължи да чете книгата си. И двете бяха станали невъзможни и вече не можеха да общуват помежду си, караха се неправилно.”
„През деня човек пътува, но през нощта пътешества.“
Димитър Янков
ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
