Александър Грин: Където слабият ненавижда, силният унищожава

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Александр Степанович Гриневский „Грин“ е изтъкнат руски писател, известен предимно със своята романтична проза. Творчеството му е близко както до утопията, така и до жанра фентъзи, готическия роман и литературата за свръхестественото. Приживе недооценен и забраняван, сега Александър Грин е един от най-четените руски писатели. Той е създател на уникален художествен свят, населен с идеални герои, намерили своето щастие и осъществили своите блянове, отличавайки се принципно от света в произведенията на Едгар Алън По, с когото често го сравняват.

Ражда се на 23 август през 1880 година, но съдбата му предопределя тежък живот. Думите го завладяват още в ученическа възраст, когато започва да пише стихове. Недолюбван от учителите си, защото ги осмива в мерена реч, трудно се задържа в едно и също училище. За да се препитава, работи на кораб като златотърсач, дървосекач, общ работник… Влиза няколко пъти в затвора, мести се от град на град в търсене на по-доброто начало.

Дълго и болезнено Александър Грин търси пътя си като писател. През 1908 г. излиза първия му сборник „Шапка-невидимка” с подзаглавие „Разкази за революционери”. През 1909 г. печата „Остров Рено”. Знаменитата си „повест-феерия” „Корабът с алените платна” пише през 1916-а.

През 1920 г. заболява тежко от петнист тиф. Докарват го в Петроград, където за него се застъпва Максим Горки и Александър Грин получава академическа дажба и стая в „Дома на изкуствата”. През 1919 г. се жени за Нина Миронова, и те са заедно до края на дните му.

Главна тема на неговото творчество става стълкновението между свободата и несвободата, проявило се особено ярко в романите му „Блестящият свят”, „Джеси и Моргиана” (1929) и „Път за никъде” (Дорога в никуда) (1930). В резултат на това Александър Грин постепенно е отлъчен от литературата и читателите.

Писателят се гмурва в своя изстрадан приказен свят и създава най-добрите образци на своето творчество: „Ловецът на плъхове”, „Корабът с алените платна”, „Бягаща по вълните”. След като завършва романа си „Блестящият свят”, през пролетта на 1923 г. Александър Грин със съпругата си заминава на пътешествие в Крим, обикаля познати места, живее в Севастопол, Балаклава, Ялта. На следващата година, през май 1924 г. се заселва във Феодосия. Скромната му стая е обзаведена само с маса, стол и креват. На стената, срещу възглавницата му, е закачена пропита с морска сол дървена скулптура на Дева Мария. Корабната дева съпровожда писателя в съня му и го посреща на разсъмване.

На 8 юли 1932 г. Александър Грин умира забравен и в самота, от хронично изтощение вследствие на рак на стомаха.

Резултат с изображение за Александр Степанович Гриневский „Грин“

Представяме ви избрани цитати на Александър Грин:

„Никога не се страхувайте да правите грешки – нито от увлечения, нито от разочарования не се страхувайте. Разочарованието е таксата преди да сте получили, може да е несъразмерна понякога, но бъдете щедри. Бойте се само да обобщавате разочарованието и не оцветявате с тях всичко останало. Тогава ще получите силата да се противопоставяте на злото в живота и правилно да оценявате добрите му страни.“

„Думата удря понякога до смърт.“

„Сега децата не играят, а се учат. Те все се учат, учат и никога не започват да живеят.“

„Всичко, което неочаквано изменя живота ни, не е случайност. То е в самите нас и чака само външен повод за изразяване на действията си.“

„Където слабият ненавижда, силният унищожава.“

„Ние трябва да вярваме в това, което обичаме – няма по висше доказателство за любовта. Немислимо е да поставим граница там, където завършва предчувствието и започва истинската любов.“

„Аз разбрах една не хитра истина. Тя е в това, че можем да правим чудеса със своите ръце.“

„Потребността за необичайното може да бъде най-силна след сън, глад и любов.“

„Ако любовта е велика, всички трябва да мълчат.“

„Хората са глупаво доверчиви.“

„Всяка реклама в света се основава на три принципа: „Добро, много и даром“. Ето защо може да даде лошо, малко и скъпо.“

„Самотата е проклето нещо – ето какво може да погуби човек.“

„Нужно е да се научите да затваряте скучната книга, да излизате от лошия филм, да напускате лошата работа и да се разделяте с хората, които не държат на вас.“

Мануела Георгиева

ARTday.bg

 

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Други гласове, други стаи…

Да си писател, който си пада по представителите на същия пол, съвсем не е необичайно. Всеки от хората на изкуството има своите „странности“. Животът...

Шарън Стоун: Ако някой ми предложи важна роля, ще я приема. Но това няма да се случи…

"Щях да съм още по-ценна, ако бях мъртва." Това констатира Шарън Стоун в интервю пред "Гардиън". Тя има предвид, че картините на мъртвите художници...

Почина поетът Таньо Клисуров

Поетът Таньо Клисуров напусна зримия свят малко преди да навърши 80. За първи път публикува стихотворения в началото на 70-те години. Печата свои творби във...

Муза на Рафаело е най-желаната куртизанка в Рим

Историята на жената, нарисувана от Рафаело в образа на Галатея от прочутата му фреска във вила Фарнезина в Рим е разказана от италианската писателка...

Тъжната история на гения, изобретил предшественика на велосипеда

Той е изобретил предшественика на велосипеда и още какво ли не. Но приживе така и не получава признание. Бил е барон, но доброволно се...