Вторник, 03 Октомври 2017 | В лице

За и от великия мъдрец в тялото на вечно момче

На 3 октомври се навършват 122 години от рождението на великия руски поет Сергей Есенин. Той изминава пътя от селското момче-херувимче до един от най-известните поети. Синеокото пастирче, пишещо за простите радости на селския живот, девойките хорово наричали „Душичката Есенин“. Маяковски пък нарекъл ранния Есенин „декоративен селянин“, защото бил прекалено сантиментален, неискрен, а стиховете му „опушени от газената лампа“.

Но „цървулите и петлето-гребенарче“ за кратко занимавали поета. Ангелското също не останало у него задълго. Той пишел нецензурни стихове на стената на Страстния манастир и не се свенял да разпали самовара си с икона, за да припали цигара от въглените.

Поведението му неизменно е провокативно, непристойно и шокиращо. Но неговите стихове са особена страница от руската поезия. Есенин не се вмества в тесните рамки на литературните направления от началото на ХХ век. Сам по себе си той е бунтар, страстен, с широко отворена душа. Сигурно затова към неговата поезия никой не е равнодушен – или го обожават, или отказват да го приемат и разберат.

След като завършил с отличие училище, постъпил в църковно-учителската школа, но и нея изоставил. В Москва пристигнал през 1913 г., едва 17-годишен постъпил в Народния университет, но и него не завършил. После обаче поетът се самообразовал, четял много и бил известен с ерудицията си.

Резултат с изображение за сергей есенин анна изряднова
Най-големите любовни увлечения на поета. В средата е първата съпруга на Есенин Анна Изряднова

Първата московска муза

Целта на Есенин била да стане най-известният поет на Русия. Изминала една година и той безпаметно се влюбил в Анна Изряднова, която работела заедно с него като коректор в типографията.

Гражданският брак с Анна се оказал за поета грешка. В този момент той повече бил загрижен за кариерата си. Оставил семейството си и отишъл да търси щастието си в Петроград. В своите спомени Изряднова пише: „Видях го малко преди смъртта му. Дойде, поговорихме и той се прости с мен. Попитах го защо, а той ми каза: „Пречиствам се, заминавам, чувствам се зле, сигурно ще умра.“ Помоли да не обръщам прекалено внимание на това и да пазя сина му.

Трагична обаче била съдбата на Юрий, сина на Есенин и Анна. На 13 август 1837 г. той бил разстрелян по обвинение в подготовка на покушение срещу Сталин.

Резултат с изображение за сергей есенин анна
Зинаида Райх - съпруга на Есенин и негова муза

Прекрасната Зинаида

Една от най-красивите жени в живота на Есенин била Зинаида Райх, известна актриса. Тя била толкова впечатляваща, че Есенин просто нямало как да не й направи предложение. Оженили се през 1917 г. Зинаида му родила две деца – Татяна и Константин, но Есенин никога не се отличавал с особено вярност. Райх го изтърпяла три години, след което се разделили. Той й посвещава стихотворението „Писмо до една жена“.

Страховете на Есенин

Есенин страдал от „сифилофобия“ – страх да не се зарази със сифилис. Поетът Анатолий Мариенхоф разказва: „Случваше се да му излезе пришка на носа, а той ходи от огледало на огледало суров и мрачен. Често посещавал библиотеката, за да чете за признаците на страшната зараза.

Не по-малки страхове Есенин изпитвал от милиционери. Веднъж се разхождали с Волф Ерлих покрай Летния парк и край входа му поетът забелязал стоящия на пост милиционер. „Изведнъж ме сграбчи за рамото, обърна се към залеза и видях прежълтялото му лице. С хриптящ глас и дишайки тежко ми каза: „Слушай, само не казвай на никого! Аз се страхувам от милиционери! Разбираш ли? Страхувам се!“, спомня си Ерлих.

Резултат с изображение за сергей есенин анна
Есенин и Айседора Дънкан в Берлин, 1922 г.

Айседора Дънкан

В началото на 20-те години Есенин водел бохемски живот: пиел, вдигал скандали в кръчмите, имал много лековати връзки, докато не я срещнал – известната американска танцьорка Айседора Дънкан. Дънкан била по-голяма от поета с 18 години и не знаела руски език, а Есенин не говорел английски. Те се оженили половин година след запознанството си. Тя пожелала да носи фамилията Дънкан-Есенин. „Тогава аз ще съм Дънкан“, крещял Есенин, когато излезли на улицата след бакосъчетанието.

Тази страница от живота на Сергей Есенин е пълна с безконечни скандали. Двамата много пъти се разделяли и събирали, но накрая така и не преодолели взаимното си неразбирателство. Именно на тази страст е посветено стихотворението му „Сипаничава хармоника! Скука… Скука…“

Айседора загива трагично две години след смъртта на Есенин, задушавайки се със собствения си копринен шал, който се оплел в колелото на собствения й кабриолет.

Есенин и Маяковски

Митът за взаимната ненавист между Есенин и Владимир Маяковски е един от най-известните в историята на литературните течения на ХХ век. Поетите наистина били непримирими идейни опоненти и в публични дебати били готови да се поливат с помия без задръжки. Но това не означава, че двамата не оценявали таланта един на друг.

Маяковски имал високо мнение за поезията на Есенин, ако и да внимавал да го крие много старателно. Оценката му се изразява с думите „Дяволски талантлив!“

Сергей Есенин: «Никогда с собой я не полажу»
Есенин и София Андреевна, внучка на Лев Толстой

Последната жена на поета

В началото на 1925 г. Есенин се запознал с внучката на Лев Толстой София. Тя била по-млада от Сергей с 5 години. София Андреевна завеждала библиотеката на Съюза на писателите. Коленете на поета треперели, когато минавала покрай него, бил запленен от нейния аристократизъм. Когато се оженили, София станала образцова съпруга: грижела се за здравето му, готвела стиховете му за събрани съчинения. И се чувствала щастлива. А Есенин, срещайки приятел, отговарял на въпроса „Как живее?“ с „Подготвям събрани съчинения в три тома и живея с нелюбима жена.“ На нелюбимата жена предстояло да стане вдовица на скандалния поет.

Сергей Есенин, великият мъдрец във вечното момче
Сергей Есенин

Смъртта на поета

На 28 декември 1925 г. намерили Есенин мъртъв в ленинградския хотел „Англетер“. Последното му стихотворение „Сбогом, приятелю мой, сбогом“ по думите на Волф Ерлих му било дадено предната вечер. Есенин се оплакал, че в хотелската стая няма мастило, и той бил принуден да пише с кръвта си.

Тайната за смъртта на поета обаче досега остава неразгадана. Официалната и общоприета версия е самоубийство, но съществува съмнение, че в крайна сметка Есенин е бил убит по политически съображения, а самоубийството било инсценирано.

И все пак – Есенин не е трагически поет. Неговите стихове са химн на живота във всичките му прояви. Химн на загадъчността и непредсказуемостта на живота, труден и пълен с разочарования, но все пак прекрасен. Това е химн за хулигана и скандалджията, за вечното момче и великия мъдрец.

ПИСМО ДО ЕДНА ЖЕНА
От Сергей Есенин

О, знаете,
разбира се, че знаете
как аз стоях,
в стената гръб опрял,
а вие бурно ходехте из стаята
и с резки изрази ми
вдигахте скандал.
Говорехте:
ъюзът ни разбит е,
така измъчи ви
налудният ми път,
че трябва с нещо да се заловите,
а мойта участ -
падане до смърт.
Обична!
Не обичахте ме мене.
Не знаехте, че в хорския котел
бях като кон, подгонен и разпенен
от смел ездач - в пришпорването смел.
Не знаехте,
че в този плътен дим,
в разбъркания бит от бури
измъчва ме въпросът нерешим -
какво съдбата ни притуря.
Лице в лице
лицето не личи.
Голямото личи от разстояние.
Щом над морето зафучи,
в платната плисва отчаяние.
Светът е кораб!
Някой там
за нов живот и нова слава
на ураганите в пастта
насочи руля величаво.
Е, кой от нас на палубния под
не пада, не повръща и не псува?
И малко са, с кален живот,
във люшкане да не танцуват.
И аз тогаз
сред грозен шум,
но знаещ как стоят нещата,
се спуснах в корабния трюм,
за да не гледам повърнята.
Трюмът бе
руска механа.
И здраво чашата си хванах,
та - сам на ничия страна -
да се погубя
във пиянство.
Обична!
Мъчех ви аз, знам,
с умора ме поглеждахте
и с жалост:
че аз пред вас, пред вас аз сам
се разпилявах във скандали.
Но пък не знаехте,
че в този дим,
в разбъркания бит от бури
измъчвам се
с въпроса нерешим,
какво съдбата ни притуря...
. . . . . . . . . . . . . . . . . . .

Години оттогава,
днес е друг въпрос.
По-инак чувствам, мисля - и не крия.
И казвам аз на празничния тост:
Хвала, хвала на рулевия!
Сега ме бие
впрочем сантимент.
Припомних си как бяхте изтерзана.
И искам да ви съобщя
със мен
какво бе
и какво накрая стана!
Обична моя!
Толкова съм горд:
не се пребих по стръмнината.
Във мен съветският народ
днес има яростен приятел.
Не съм
какъвто беше "той".
Не бих ви мъчил пак
като във дните раншни.
За свободата и труда
днес съм готов
да стигна даже до Ламанша.
Простете...
Знам: не сте онази "тя" -
живеете
с мъж умен и заслужил;
не ви е нужна нашта суета
и аз ей толкова
не съм ви нужен.
Живейте
както води ви светът,
зад дверите му обновени.
Изпраща поздрав,
помнещ ви до смърт
един познат -

С е р г е й  Е с е н и н

1924

(Превод: Огнян Антов)

Източник: Студия Трансмедия; Заглавна снимка - historytime.ru

АRTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

СПОДЕЛЕТЕ

Свързани публикации (по етикет)


Съдържанието на този уеб сайт и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на ARTday.bg, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на ARTday.bg, с посочване на източника и добавяне на активен линк към www.artday.bg

Контакт с нас:

За реклама, изпращане на публикации и съобщения: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.m
телефон: 0888 002 298
ARTday.bg - всички права запазени. © 2017