Шегите на съдбата понякога са доста удачни. Доказателство е срещата на френския генерал със синя кръв Томас-Александър Дюма (син на маркиз Дьо ла Пайетери) и дъщерята на един обикновен гостилничар Мария-Луиза Елисавета Лабуре – именно от тяхната страстна любов се ражда един от най-плодовите писатели на планетата, Александър Дюма-баща. Автор на десетки романи, пътеписи, есета, статии, пиеси и т.н., той официално е признат за най-четен и най-продаван френски автор. Негови исторически и приключенски книги като „Кралица Марго”, „Граф Монте Кристо” и „Тримата мускетари” са преведени на почти всички езици, вдъхновили са създаването на повече от 200 филма, оставят без дъх поколение след поколение читатели по целия свят.
Дюма-баща е роден през 1802 г. в град Вийер Котре, департамент Ен, Франция. Едва четиригодишен, бъдещият прочут романист остава сирак. В дома им почти няма пари, но има много книги. И хлапето чете всичко, което привлече погледа му. Фантазията му развиват и многобройните мамини разкази за бойните подвизи на неговия баща под командването на Наполеон. Оттам е и тази неустоима страст към приключенията, които, вече пораснал, ще описва в своите романи.
Александър Дюма-баща е и отличен пример за това как човек може да се препитава с писане. На 20 години той се премества в Париж и започва работа в Пале Роял като секретар на могъщия тогава орлеански херцог Луи-Филип. А в свободното си време пише статии за списания и театрални пиеси. Нашумява още с първата си самостоятелна пиеса „Дворът на Анри III” (1829) и последвалата я „Кристина”. И много скоро решава да се посвети само на писателска дейност. Живее разточително и често харчи повече, отколкото печели, понякога изпада във финансови кризи, но до последно остава верен на литературата. Умира на 5 декември 1870 г.
Творчеството на Дюма-баща вълнува и днес не само с приключенския си дух, а и със своята актуалност. Въпреки огромния си успех като писател и благородническото си потекло, той изпитва негативите от смесената кръв, която носи (баба му по бащина линия е тъмнокожа робиня). През 1843 г. той завършва романа „Жорж”, в който описва проблемите на расовата дискриминация и колониалната политика. А лозунгът, който и до днес повтарят много хора по света, е лозунгът от романа му „Тримата мускетари”: „Един за всички и всички за един!”
Предлагаме ви още избрани цитати от Александър Дюма-баща:
„Моите мечти нямат граници – аз винаги искам невъзможното.”
„Злословието и клеветата нямаше да имат такава сила, ако глупостта не им проправяше път.”
„Само ненавистта ни кара да вършим толкова глупости, колкото и любовта.”
„Колкото и добре да говориш, ако приказваш прекалено много, в крайна сметка ще започнеш да говориш глупости.”
„Мъжеството винаги предизвиква уважение, дори ако това е мъжеството на врага.”
„Който е страдал дълго, трудно вярва на щастието си.”
„Всяко нещастие има две лекарства – времето и мълчанието.”
„Удобният случай идва с времето си, скъпи мой. Той е като постоянно удвояваща се миза: колкото повече се заложи, толкова повече ще спечелиш, щом знаеш да чакаш.”
„Рядко в малко момче може да се забележи обещание за мъж, но почти винаги в момиченце може да се види заплаха за жена.”
„Сърцето на жената е създадено така, че колкото и да е пресъхнало от предразсъдъците и изискванията на етикета, в него винаги остава едно плодородно и живо място – това, в което Бог е заключил майчината любов.”
„Нощните часове са тягостни за тези, които чакат или не спят.”
„Хора, които никога за нищо не питат, са най-добрите утешители.”
„Жените никога нямат такава сила, както след поражение.”
„Никога не бъди изключение. Ако живееш сред безумци, трябва да се научиш и ти да бъдеш такъв.”
„В политиката няма хора – има идеи; няма чувства – има интереси. В политиката не убиват човека, а отстраняват препятствия.”
„Жените притежават безпогрешен нюх, те имат алгебра на собствените си изобретения, с помощта на които могат да ви обяснят всяко чудо.”
„Човекът е най-егоистичното от всички животни, най-самолюбивото от всички живи създания! Той е уверен, че е единственият, за когото свети слънцето, земята се върти и смъртта покосява. Мравка, проклинаща Бога, изкачила се на стрък трева!”
„Никое приятелство не може да издържи на изобличаването на тайна, особено когато тя уязвява самолюбието.”
„Жената е свещена. Жената, която обичаш, е двойно по-свещена.”
„На всички е известно, че пияните и влюбените имат свой ангел-хранител.”
„Ревността е глупаво чувство, което избуява като плевел, ако не се изтръгне от корен.”
„На този свят няма нито щастие, нито нещастие, има само сравняване между едно състояние и друго.”
„Само който е изпитал безгранична злочестина, може да изпита безгранично щастие. Човек трябва да е пожелал да умре, за да разбере колко хубав е животът.”
„Не дървото изоставя цвета, а цветът напуска дървото.”
„Приятелството е звезда, а любовта е само свещ. Ще възразите, че има различни видове свещи… но каквито и да са те, така или иначе изгарят. А звездата свети вечно.”
„Моят баща е едно голямо дете, което получих, когато бях съвсем малък.”
„Как могат малките деца да са толкова интелигентни, а възрастните – толкова глупави? Изглежда, че образованието причинява това.”
„До деня, когато Господ ще удостои човека да му разкрие бъдещето, цялата човешка мъдрост се включва в тия две думи: „Чакай и се надявай!” Най-велик, най-силен и главно най-ловък е този, който умее да изчаква.”
„Вие ме обичате, следователно, аз няма какво повече да ви искам и съм най-щастливият човек на света, но вие сама знаете, че на щастието винаги липсва нещо. Адам сред Рая не е бил напълно щастлив и е отхапал онази злополучна ябълка, вселила в нас непреодолимото любопитство, което ни кара цял живот да тичаме подир неизвестното.”
„Щастието заслепява повече и от гордостта.“
„Животът е буря. В един момент те напича слънцето, а в следващия те запраща в скалите. Това, което показва дали си мъж, е какво ще направиш когато дойде бурята.”
„Моралните рани имат една особеност – може да са скрити, но никога не се затварят.”
„Разликата между предателство и патриотизъм понякога е само въпрос на дати.”
„Хората търсят съвети, само за да не ги следват. И ако ги следват – да има кого да обвинят накрая.”
„Ученето не те прави научен. Има хора, които знаят, и хора, които разбират. За първото се изисква памет, а за второто – философия.”
„Щастието е като онези места в приказките, чиито порти се пазят от дракони. Трябва много да се борим, за да го постигнем.”
„Един ден работата на човек може да свърши, но образованието – никога.”
„Истинската любов винаги прави мъжа по-добър, независимо каква жена я вдъхновява.”
„Мошениците са за предпочитане пред слабоумните, защото понякога си взимат почивка.”
„Ако Бог е принуден да живее живота, който е отредил за хората, то той би се самоубил.”
„Всички обобщения са опасни.“
Мануела Георгиева
АRTday.bg
