Неделя, 13 Август 2017 | Книги

ARTday.bg ви представя три стихотворения на поета, който днес навършва 71

Михаил Белчев е от онези поети, които не се нуждаят от специално представяне. Ако някой не е чел стихотворенията му, със сигурност ги е чувал като песни, изпяти от най-добрите ни изпълнители.

Мишо Белчев е роден на 13 август 1946 г. в София. Завършва IV курс на ВМГИ и телевизионна режисура в Санкт Петербург. Първият му успех е през 1968 г. на Световния фестивал на младежта и студентите. Има 9 награди от фестивала „Златният Орфей", а през 1996-а е отличен със статуетката за цялостно творчество. Присъства в енциклопедиите за поп и рок музика в България „Кой кой е" в световната поп музика 1996/1997 г. на Кеймбриджкия библиографичен център, в „Кой кой е в България" 1998 г., в Българския енциклопедичен речник.

Бардът е единственият, който фигурира шест пъти в класацията на БГ радио на 2016-а за "100-те най-велики БГ текста". Пее „Не остарявай, любов" по стиховете на Недялко Йорданов. Пише „По първи петли" с музиката на Стефан Димитров за великия евъргрийн на Васко Найденов. Реди думите за „Живот" за Вили Кавалджиев - друга изключителна композиция на Стефан Димитров. „Добри познати" е легендарния дует с Искра Радева. „След 10 години" на ФСБ е с думите на Мишо Белчев. И - „Булевардът" по текст на Миряна Башева с мелодията на Белчев.

Свързано изображение

Представяме ви три стихотворения от МихаилБелчев:

И УТРЕ Е ДЕН

Пак говорим с теб по телефона
Тази нощ за мен той е икона.
Този път ще чуеш истини,
скрити в първата ми изповед.

Още ли обичаш бяла роза?
Можеш ли в снега да тичаш боса?
Още ли сънуваш мен и теб във някой град
с гълъби и със зелен площад?

Но сънен глас отегчен
идва чужд и далечен.
И уморен казвам : "Лека нощ!
И утре е ден.

Още ли обичаш бяла роза?
Можеш ли в снега да тичаш боса?
Още ли сънуваш мен и теб във някой град
с гълъби и със зелен площад?

Но глух сигнал отдалеч
идва чужд и безплътен.
И уморен казвам: "Лека нощ!"
И утре е ден.

ПЯСЪЧЕН ЧАСОВНИК

В пясъчен часовник дреме
златен прах от плажа летен.
Колко дни на него писах:
"Само теб обичам!"
Сега се давят думи
в средата на морето,
а зад стъклото пясъкът е сух.
Сега изгаря лято
на клада на бездушния,
а времето тече спокойно тук.

В пясъчен часовник дреме
златен прах от плажа летен.
Колко дни на него писах:
"Само теб обичам!"
Сега умират чайки
в средата на небето,
а стаята ми диша някой друг.
Сега пристига зима
със скука и съмнения
и времето тече спокойно тук.

ЕДВА СЕГА
На Г. Денков

Едва сега разбирам
как бавно остарявам
и всяка нова зима
с тъга си подарявам.

Домът ми става тесен.
Светът не е за двама
и търся зад вратата
все някаква измама.

Опитвам се да бъда
и весел, и разумен,
а нещо все не стига
и се оглеждам гузен.

Обсъждаха ме много,
но длъжен не оставах
и затова от скоро
разбрах, че остарявам.

Забравям телефони
и все по-рядко търся,
но в някоя кабина
навярно ще осъмна.

За пет стотинки кой ли
ще поговори с мене -
за вчерашни тревоги
и за дъждовно време.

Мануела Георгиева

ARTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

СПОДЕЛЕТЕ

Свързани статии (по етикет)


Съдържанието на този уеб сайт и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на ARTday.bg, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на ARTday.bg, с посочване на източника и добавяне на активен линк към www.artday.bg

Контакт с нас:

За реклама, изпращане на публикации и съобщения: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.m
телефон: 0888 002 298
ARTday.bg - всички права запазени. © 2017