Четвъртък, 28 Декември 2017 | Книги

Стиховете на поета-бунтар възпяват живота във всичките му прояви

Той изминава пътя от селското момче-херувимче до един от най-известните поети. Синеокото пастирче, пишещо за простите радости на селския живот, девойките хорово наричали „Душичката Есенин“. Маяковски пък нарекъл ранния Есенин „декоративен селянин“, защото бил прекалено сантиментален, неискрен, а стиховете му „опушени от газената лампа“.

Но „цървулите и петлето-гребенарче“ за кратко занимавали поета. Ангелското също не останало у него задълго. Той пишел нецензурни стихове на стената на Страстния манастир и не се свенял да разпали самовара си с икона, за да припали цигара от въглените.

Поведението му неизменно е провокативно, непристойно и шокиращо. Но неговите стихове са особена страница от руската поезия. Есенин не се вмества в тесните рамки на литературните направления от началото на ХХ век. Сам по себе си той е бунтар, страстен, с широко отворена душа. Сигурно затова към неговата поезия никой не е равнодушен – или го обожават, или отказват да го приемат и разберат.

След като завършил с отличие училище, постъпил в църковно-учителската школа, но и нея изоставил. В Москва пристигнал през 1913 г., едва 17-годишен постъпил в Народния университет, но и него не завършил. После обаче поетът се самообразовал, четял много и бил известен с ерудицията си.

Резултат с изображение за сергей есенин анна изряднова
Най-големите любовни увлечения на поета. В средата е първата съпруга на Есенин Анна Изряднова

Първата московска муза

Целта на Есенин била да стане най-известният поет на Русия. Изминала една година и той безпаметно се влюбил в Анна Изряднова, която работела заедно с него като коректор в типографията.

Гражданският брак с Анна се оказал за поета грешка. В този момент той повече бил загрижен за кариерата си. Оставил семейството си и отишъл да търси щастието си в Петроград. В своите спомени Изряднова пише: „Видях го малко преди смъртта му. Дойде, поговорихме и той се прости с мен. Попитах го защо, а той ми каза: „Пречиствам се, заминавам, чувствам се зле, сигурно ще умра.“ Помоли да не обръщам прекалено внимание на това и да пазя сина му.

Трагична обаче била съдбата на Юрий, сина на Есенин и Анна. На 13 август 1837 г. той бил разстрелян по обвинение в подготовка на покушение срещу Сталин.

Резултат с изображение за сергей есенин анна
Зинаида Райх - съпруга на Есенин и негова муза

Прекрасната Зинаида

Една от най-красивите жени в живота на Есенин била Зинаида Райх, известна актриса. Тя била толкова впечатляваща, че Есенин просто нямало как да не й направи предложение. Оженили се през 1917 г. Зинаида му родила две деца – Татяна и Константин, но Есенин никога не се отличавал с особено вярност. Райх го изтърпяла три години, след което се разделили. Той й посвещава стихотворението „Писмо до една жена“.

Страховете на Есенин

Есенин страдал от „сифилофобия“ – страх да не се зарази със сифилис. Поетът Анатолий Мариенхоф разказва: „Случваше се да му излезе пришка на носа, а той ходи от огледало на огледало суров и мрачен. Често посещавал библиотеката, за да чете за признаците на страшната зараза.

Не по-малки страхове Есенин изпитвал от милиционери. Веднъж се разхождали с Волф Ерлих покрай Летния парк и край входа му поетът забелязал стоящия на пост милиционер. „Изведнъж ме сграбчи за рамото, обърна се към залеза и видях прежълтялото му лице. С хриптящ глас и дишайки тежко ми каза: „Слушай, само не казвай на никого! Аз се страхувам от милиционери! Разбираш ли? Страхувам се!“, спомня си Ерлих.

Резултат с изображение за сергей есенин анна
Есенин и Айседора Дънкан в Берлин, 1922 г.

Айседора Дънкан

В началото на 20-те години Есенин водел бохемски живот: пиел, вдигал скандали в кръчмите, имал много лековати връзки, докато не я срещнал – известната американска танцьорка Айседора Дънкан. Дънкан била по-голяма от поета с 18 години и не знаела руски език, а Есенин не говорел английски. Те се оженили половин година след запознанството си. Тя пожелала да носи фамилията Дънкан-Есенин. „Тогава аз ще съм Дънкан“, крещял Есенин, когато излезли на улицата след бакосъчетанието.

Тази страница от живота на Сергей Есенин е пълна с безконечни скандали. Двамата много пъти се разделяли и събирали, но накрая така и не преодолели взаимното си неразбирателство. Именно на тази страст е посветено стихотворението му „Сипаничава хармоника! Скука… Скука…“

Айседора загива трагично две години след смъртта на Есенин, задушавайки се със собствения си копринен шал, който се оплел в колелото на собствения й кабриолет.

Есенин и Маяковски

Митът за взаимната ненавист между Есенин и Владимир Маяковски е един от най-известните в историята на литературните течения на ХХ век. Поетите наистина били непримирими идейни опоненти и в публични дебати били готови да се поливат с помия без задръжки. Но това не означава, че двамата не оценявали таланта един на друг.

Маяковски имал високо мнение за поезията на Есенин, ако и да внимавал да го крие много старателно. Оценката му се изразява с думите „Дяволски талантлив!“

Сергей Есенин: «Никогда с собой я не полажу»
Есенин и София Андреевна, внучка на Лев Толстой

Последната жена на поета

В началото на 1925 г. Есенин се запознал с внучката на Лев Толстой София. Тя била по-млада от Сергей с 5 години. София Андреевна завеждала библиотеката на Съюза на писателите. Коленете на поета треперели, когато минавала покрай него, бил запленен от нейния аристократизъм. Когато се оженили, София станала образцова съпруга: грижела се за здравето му, готвела стиховете му за събрани съчинения. И се чувствала щастлива. А Есенин, срещайки приятел, отговарял на въпроса „Как живее?“ с „Подготвям събрани съчинения в три тома и живея с нелюбима жена.“ На нелюбимата жена предстояло да стане вдовица на скандалния поет.

Резултат с изображение за сергей есенин смерт
Сергей Есенин

Смъртта на поета

На 28 декември 1925 г. намерили Есенин мъртъв в ленинградския хотел „Англетер“. Последното му стихотворение „Сбогом, приятелю мой, сбогом“ по думите на Волф Ерлих му било дадено предната вечер. Есенин се оплакал, че в хотелската стая няма мастило, и той бил принуден да пише с кръвта си.

Тайната за смъртта на поета обаче досега остава неразгадана. Официалната и общоприета версия е самоубийство, но съществува съмнение, че в крайна сметка Есенин е бил убит по политически съображения, а самоубийството било инсценирано.

И все пак – Есенин не е трагически поет. Неговите стихове са химн на живота във всичките му прояви. Химн на загадъчността и непредсказуемостта на живота, труден и пълен с разочарования, но все пак прекрасен. Това е химн за хулигана и скандалджията, за вечното момче и великия мъдрец.

Димитър Янков

АRTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

СПОДЕЛЕТЕ

Свързани публикации (по етикет)


Съдържанието на този уеб сайт и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на ARTday.bg, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на ARTday.bg, с посочване на източника и добавяне на активен линк към www.artday.bg

Контакт с нас:

За реклама, изпращане на публикации и съобщения: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.m
телефон: 0888 002 298
ARTday.bg - всички права запазени. © 2017