Вторник, 12 Декември 2017 | Кино

Недочаканите 79 на една ярка звезда

Днес Невена Коканова можеше да празнува 79-и рожден ден. Съдбата обаче не бе твърде благосклонна и предпочете актрисата да не остарява. Родена е на днешния  12 декември 1938 година в Дупница и напусна видимия свят на 3 юни 2000 г., покосена от рак на гърдата.

Първите актьорски стъпки на Невена са на сцената на Ямболския театър, който носи нейното име, а също и театърът в родното ѝ място. Хиляди неща са се изписали за Коканова,  приживе и след смъртта ѝ. 

През 2008-а бе представен филм за Невена Коканова, наречен „Аз коя съм” с продуцент и сценарист  Георги Тошев, оператор Виктор Попов, режисьор  Мария Арангелова. Един филм, направен с много любов и уважение към актрисата, в който участват нейни колеги и близки.

Резултат с изображение за невена коканова
В "Инспекторът и нощта"

Цветана Манева споделя: „Това сияйно лице, което притежаваше, безупречните  ѝ черти и едно наглед спокойствие, което изпълваше цялото пространство и те караше да стоиш... по-мирен, по-смирен. Това е моето възхищение. Незабравимо”.

Покойният Атанас Свиленов – кинокритик, разказва във филма „Аз коя съм”, че Невена не е обичала да говори за себе си, да показва себе си извън ролите, в живота:  „Беше човек , който очевидно можеше да изтръгва много от своята дълбока душевност и да го вплита, да го вгражда в своите роли. Това не е само много красивата Невена. Това е Невена, която можеше да усети болката, трагизма, самотата, защото Невена Коканова беше всъщност един самотен човек. Грижеше се за дъщеря си, след като почина майка ѝ, мъжът ѝ рано почина, красавицата на България ходеше с едни големи торби, които мъкнеше по улиците, грижеше се за бита... Тя беше един много достоен човек и това достойнство, което излъчваше е вградено в нейните роли, то присъства навсякъде, във всичко, което тя прави”.

Преди 90-те години Невена Коканова  два пъти отказва на журналиста Атанас Свиленов да напише биографията ѝ: „Не ме ли разбра,  че аз не мога и не искам да допускам чужди хора до душата си. Не за теб става дума, а за ония, които ще четат книгата с воайорско любопитство. Нещо от душата си съм изляла в своите роли, това е важното, нека другото си остане само за нея. То с болките и с радостите си е само мое, нека си го запазя и да си го отнеса от този свят".

Резултат с изображение за невена коканова
В "Крадецът на праскови"

Невена Коканова има десетки роли в театъра и близо 60 в киното. Познаваме я като Ирина от “Тютюн”, Лиза от “Крадецът на праскови”, Неда от “Отклонение”,  Невена от “Спомен за близначката”, Тинка в „Момчето си отива”, Ганета в „Матриархат”. Неин съпруг е известният български режисьор Любомир Шарланджиев.

В някои от филмите, като че ли Невена играе себе си.  А "Спомен за близначката", режисиран от съпруга ѝ, се доближава до собствената ѝ съдба.  Героинята  страда от рак на гърдата и отива на село, където прекарва последните дни от живота си. 25 години по-късно, след снимките на филма, актрисата напуска този свят, покосена от същата коварната болест.

„Отклонение” е създаден по сценарий на Блага Димитрова, писан специално за Коканова и с мотиви от едноименния романа на писателката. А музиката е на Милчо Левиев. Ленатата получава златен медал от фестивал в Москва.

Филмът „Крадецът на праскови” е по сценарий и режисура на Въльо Радев. Сниман е през 1964 година по повеста на Емилиян Станев и разказва за невъзможната любов, която се случва във времето на Първата световна война, между българката Лиза и сръбския военнопленник Иво Обренович. В ролята на военопленника е Раде Маркович, който се влюбва в Невена по време на снимките.

Раде Маркович разказва: “Въльо се оказа умен човек. Остави всичко на нас двамата. Искаше да водим някакъв тайнствен, любовен разговор без думи. Така започна всичко и ...после никой не можеше да го спре. Ние измисляхме, създавахме една любов, макар с думи да не говорихме нищо за това. Просто говорихме за всичко, включително за мъртвите. И вече не се върнахме от там...” Лентата печели специалната награда на журито и наградата на публиката на фестивала "Златната роза" във Варна, а Раде и Невена са отличени като най-добри актьори. "Крадецът на праскови" представя страната ни на фестивала във Венеция. Маркович също вече не е между живите, умира 2 години след участието си в документалния филм „Аз коя съм”. 

Резултат с изображение за невена коканова

По значимите награди, които получава Невена Коканова са: „Златна камера” за значителен принос в българското кино, за цялостно творчество и изключителен принос в българската филмова култура; награда за цялостно творчество на Съюза на българските филмови дейци;  голямата награда и орден „Стара планина” първа степен получава през 1999 година. Варненският конкурс за българско кино „Златна роза” през 2000-та година учреди награда на името на Невена Коканова, която се връчва за обещаващ филмов дебют на млада актриса.

"Не е нужно да пътувам надалеч,
за да търся моя рай.
Целия го имам тук, около себе си.
Към този рай не е нужно да пътувам, защото той е в мен самата.
Точно по тази причина пътуването е особено трудно.
Изминавам целия път само в сърцето си." - Невена Коканова

Кратък откъс от филма „Аз коя съм” с участието на Раде Маркович:

ARTday.bg

Следвайте ни във Фейсбук на https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

СПОДЕЛЕТЕ

Свързани публикации (по етикет)

  • Уилям Дефо беше почетен на кинофестивала в Палм спрингс Уилям Дефо беше почетен на кинофестивала в Палм спрингс

    Холи Хънтър получи наградата за цялостни постижения

    СПОДЕЛЕТЕ
  • Най-добрите любовници израстват от приятелите ~ Даян КИЙТЪН Най-добрите любовници израстват от приятелите ~ Даян КИЙТЪН

    „Най-сексапилната част от мъжа е чувството му за хумор“, твърди актрисата, която днес навършва 72

    СПОДЕЛЕТЕ
  • Винаги се оставям да бъда воден от интуицията ~ Карлос САУРА (ВИДЕО) Винаги се оставям да бъда воден от интуицията ~ Карлос САУРА (ВИДЕО)

    „Най-испанският” режисьор днес навършва 86 години

    СПОДЕЛЕТЕ
  • Париж даде киното на света Париж даде киното на света

    На 28 декември отбелязваме Международния ден на киното

    На 28 декември 1895 г. в парижкото “Гран кафе” се състои първата публична демонстрация на “движещи се фотографии”. Прожекцията е осъществена с помощта на кинематографа, изобретен от братята Люмиер. Това е многофункционална кинокамера, която служи като апарат и за прожекции, и за проявяване.

    Има спорове относно авторството на кинематографа. Твърди се, че апаратът е изобретен и патентован като "Cinématographe Léon Bouly" от френския изобретател Леон Були на 12 февруари 1892 г. Той обаче няма достатъчно средства, за да плати за регистрацията си за следващата година, и патентът е откупен от братя Люмиер.

    Резултат с изображение за lumiere brothers
    Братя Люмиер

    Братята Люмиер (на френски lumière означава светлина) - Огю̀ст Марѝ Луѝ Николà (19 октомври 1862, Безансон, Франция - 10 април 1954, Лион, Франция) и Луи Жан (Louis Jean, 5 октомври 1864, Безансон, Франция - 6 юни 1948, Бандол, Франция) - са считани за основоположници на киното и едни от първите сценаристи, режисьори и оператори.

    Първият филм, направен от братята Люмиер, се нарича "Работници напускат фабриката Люмиер в края на работното време", трае 46 секунди и се прожектира за първи път на 21 март 1895 г. Направен е с апарат наречен кинематограф, патентован една година по-рано - на 13 февруари 1894 г.

    Свързано изображение
    Кадър от първия филм на братя Люмиер

    През следващата година братята тръгват на турне, като показват лентите си в Бомбай, Лондон, Ню Йорк и Буенос Айрес. Движещите се фигури стават популярни почти веднага, като най-значително влияние имат "Пристигането на влака на гара Ла Сиута" (L'Arrivée d'un train à La Ciotat) и "Производство на кокс" (Carmaux, défournage du coke). Смята се, че това са първите документални филми в историята на киното.

    Резултат с изображение за lumiere brothers camera
    Братята зад камерата

    Първата комедия - “Полетият поливач” (L'Arroseur arrosé), е заснета от Луи Люмиер през пролетта на 1895 г. В нея се разказва за едно малко момче, което погажда номер на градинаря, докато той полива цветята. Целият филм продължава само 49 секунди. В ролята на градинаря е истинският градинар на Луи. За ролята на момчето са спрягани три имена, все дърводелци от фабриката Люмиер – Леон Тротобас, Беноа Дювал и Даниел Дювал. Сценката е включена в първата платена прожекция, състояла се на 28 декември 1895 г. в Париж.

    Луи и Огюст са смятали, че "киното е изобретение без бъдеще", въпреки че днес това е едно от най-обичаните и предпочитани визуални изкуства в цял свят. По този повод днес  празнуваме Международния ден на киното.

    Борис Белев

    АRTday.bg

    Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

    СПОДЕЛЕТЕ
  • Най-големият диамант е слънцето ~ Чарли ЧАПЛИН (ВИДЕО) Най-големият диамант е слънцето ~ Чарли ЧАПЛИН (ВИДЕО)

    Комикът на всички времена напуска видимия свят точно преди 40 години

    СПОДЕЛЕТЕ

Съдържанието на този уеб сайт и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на ARTday.bg, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на ARTday.bg, с посочване на източника и добавяне на активен линк към www.artday.bg

Контакт с нас:

За реклама, изпращане на публикации и съобщения: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.m
телефон: 0888 002 298
ARTday.bg - всички права запазени. © 2017