Четвъртък, 04 Януари 2018 | Кино

„Най-испанският” режисьор днес навършва 86 години

Син на адвокат и пианистка, Карлос Саура е роден на днешния ден - 4 януари, през 1932 г. в Уеска, Испания. Става професионален фотограф на 18 години, но през 1953 г. постъпва в мадридския Институт за изследване и практика на кинематографията (Instituto de Investigaciones y Experiencias Cinematografistas). Като студент прави първия си аматьорски късометражен филм, негова дипломна работа. До 1963 г. работи като преподавател в същия институт, който се превръща в Официална школа по кинематография, но през 1964 г. е уволнен заради демократичните си убеждения.

Първият му игрален филм „Хулиганите” („Los Go lfos”) е зснет с много ограничен бюджет, като по-голямата част от актьорите били непрофесионалисти. Това е драма за съдбата на малолетни престъпници, които искат да се измъкнат от порочния кръг на бедността, като станат тореадори.

Филмът е показан през 1960 г. на кинофестивала в Кан, но цели две години не стига до търговско разпространение. Едва с третия си филм - „Ловът” (1966), Саура успява да привлече вниманието на международната кинообщност. Създадена като психологически трилър, лентата разказва историята на група ловци, които губят ума си, и както повечето ранни продукции на Саура е алегорична критика към моралния упадък на испанското общество по време на режима на Франко.

На фестивала в Берлин лентата печели „Сребърна мечка” за най-добър режисьор. Строгата цензура от това време обаче принуждава свободомислещите режисьори от неговото поколение да прикриват чувствителните теми чрез намеци, символи и алегории. Именно умението на Саура в тази насока му носи и значима международна репутация, която нараства с всеки следващ филм. Сред другите награди за неговото творчество са „Сребърна мечка” от Берлин през 1968 г. за филма „Ментов коктейл с лед”, изследващ сексуалността в общество на ограничения. Той отбелязва две важни за режисьора срещи – със сценариста Рафаел Аскона и с актрисата Джералдин Чаплин, която става не само изпълнителка на повечето главни роли във филмите на Саура, но и вдъхновител и съавтор на неговите замисли.

Следват награда на журито в Кан-74 за „Братовчедката Анхелика”, в който говори за Гражданската война в Испания; Специална награда на журито в Берлин за „Да отгледаш гарвани” през 1976 г.; „Златна мечка” в Берлин-81 за „По-бързо, по-бързо”, описващ живота на децата от улицата, и наградата на Филмовата академия на Великобритания за най-добър чуждоезичен филм за „Кармен” през 1983 г.

„Кармен” е втората част от недекларираната музикална трилогия на Саура, започнала с „Кървава сватба” (1981), и завършила с „Любовна магия” (1986). Поредицата е органична сплав от музика, танц и драматургия, които се превръщат в запазена марка на режисьора.

Не случайно наричат Саура „най-испанския” от всички испански режисьори. Неговото неповторимо майсторство да предава история в ритъма на танца го прави един от най-значимите режисьори на страната за повече от три десетилетия. Всички сценарии той написва сам или в съавторство. И безспорно трилогията е най-емблематичната част от неговото творчество. И в трите филма главната роля се изпълнява от знаменития танцьор на фламенко Антонио Гадес. Под звуците на фламенкото се раждат и „Севилянас” (1992) , „Фламенко” (1995) и „Иберия” (2005). Отново музиката е основно действащо лице във филма му „Фадо" (2007). 

На танца е посветен и последният му засега филм  “Хота: Отвъд фламенкото” (2013). Защото тази музика и свързаните с нея страст и любов, са в кръвта му. Музикалният филм представя виталността и очарованието на хотата – танц, наподобяващ валса, чиито корени са в родната провинция на Саура - Арагон. Филмът потвърждава за пореден път майсторството на Саура, който ни позволява да сме едновременно свидетели и участници в съхраняването на една традиция. „Обичам фламенко повече от всичко - признава режисьорът. - И аз не мога да обясня защо. Във фламенко има някаква магия... удивителен начин да се свържат земята и небето. Това, според мен, е нещо изключително, присъщо само на фламенко!”


С най-малката си дъщеря Ана

Ето и още няколко цитата от интервюта на Карлос Саура, които допълнително представят неговата личност:

„Майка ми беше пианистка. Много обичам музиката и танцувам добре. Опитах се да стана дори танцьор, но се провалих. В Аржентина се осмелих да пробвам с тангото. Казаха ми никога повече да не го правя.”

„Винаги се оставям да бъда воден от интуицията. Идеите ми се раждат от картина, снимка, музикален или литературен откъс. Киното е част от живота ми и затова улавям всичко, което ми харесва или вълнува.”

„Целият процес в киното е начин да прогониш самотата, това чувство, че си сам, когато пишеш или твориш. Да разчупиш рутината на всекидневието. Киното за мен е начин за социално общуване. Нуждая се от тази страна на киното.”

„Помнете, техниката служи за опора на изкуството!”

„Всеки филм е натрупване на идеи, емоции, мисли, които трябва да бъдат въплътени в лица, пейзажи, образи и звуци. Актьорите са посредници, които представят всичко това, те са нашето второ или трето „аз”, те интерпретират написаното в сценариите. Киното, също като литературата или театъра, е фикция, една паяжина, която се къса, ако искаш да останеш стъпил здраво на земята. То е нещо, което едновременно се случва и не се случва. И всеки ден като в един прекрасен сън доброто и лошото, болката и удоволствието ни поставят в определени условия сред този малък и голям свят, където всеки от нас може да представлява и многото, и малкото, което можем да бъдем.”

„Невъзможно е да се борим срещу експанзията на холивудското кино. Това е кауза пердута. Те имат власт, имат световна разпространителска мрежа, имат пари, правят екшъни и ги правят добре. Може да ти харесват или не, но са произведени безпогрешно. Онзи, който иска да е различен, просто трябва да прави друг тип кино. По-лично, по-творческо, с повече въображение.”

„Направих откритие: в женското тяло има някаква разделителна линия. Под талията е сферата на земята, която привлича. Над талията е връзката с небето, устремеността към въздуха, поезия, но без никаква връзка с класическия балет. Жените могат да съвместяват в тялото си и двете сфери. Това е удивително!”

Люсиена Крумова

АRTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

СПОДЕЛЕТЕ

Свързани публикации (по етикет)

  • Уилям Дефо беше почетен на кинофестивала в Палм спрингс Уилям Дефо беше почетен на кинофестивала в Палм спрингс

    Холи Хънтър получи наградата за цялостни постижения

    СПОДЕЛЕТЕ
  • Най-добрите любовници израстват от приятелите ~ Даян КИЙТЪН Най-добрите любовници израстват от приятелите ~ Даян КИЙТЪН

    „Най-сексапилната част от мъжа е чувството му за хумор“, твърди актрисата, която днес навършва 72

    СПОДЕЛЕТЕ
  • Париж даде киното на света Париж даде киното на света

    На 28 декември отбелязваме Международния ден на киното

    На 28 декември 1895 г. в парижкото “Гран кафе” се състои първата публична демонстрация на “движещи се фотографии”. Прожекцията е осъществена с помощта на кинематографа, изобретен от братята Люмиер. Това е многофункционална кинокамера, която служи като апарат и за прожекции, и за проявяване.

    Има спорове относно авторството на кинематографа. Твърди се, че апаратът е изобретен и патентован като "Cinématographe Léon Bouly" от френския изобретател Леон Були на 12 февруари 1892 г. Той обаче няма достатъчно средства, за да плати за регистрацията си за следващата година, и патентът е откупен от братя Люмиер.

    Резултат с изображение за lumiere brothers
    Братя Люмиер

    Братята Люмиер (на френски lumière означава светлина) - Огю̀ст Марѝ Луѝ Николà (19 октомври 1862, Безансон, Франция - 10 април 1954, Лион, Франция) и Луи Жан (Louis Jean, 5 октомври 1864, Безансон, Франция - 6 юни 1948, Бандол, Франция) - са считани за основоположници на киното и едни от първите сценаристи, режисьори и оператори.

    Първият филм, направен от братята Люмиер, се нарича "Работници напускат фабриката Люмиер в края на работното време", трае 46 секунди и се прожектира за първи път на 21 март 1895 г. Направен е с апарат наречен кинематограф, патентован една година по-рано - на 13 февруари 1894 г.

    Свързано изображение
    Кадър от първия филм на братя Люмиер

    През следващата година братята тръгват на турне, като показват лентите си в Бомбай, Лондон, Ню Йорк и Буенос Айрес. Движещите се фигури стават популярни почти веднага, като най-значително влияние имат "Пристигането на влака на гара Ла Сиута" (L'Arrivée d'un train à La Ciotat) и "Производство на кокс" (Carmaux, défournage du coke). Смята се, че това са първите документални филми в историята на киното.

    Резултат с изображение за lumiere brothers camera
    Братята зад камерата

    Първата комедия - “Полетият поливач” (L'Arroseur arrosé), е заснета от Луи Люмиер през пролетта на 1895 г. В нея се разказва за едно малко момче, което погажда номер на градинаря, докато той полива цветята. Целият филм продължава само 49 секунди. В ролята на градинаря е истинският градинар на Луи. За ролята на момчето са спрягани три имена, все дърводелци от фабриката Люмиер – Леон Тротобас, Беноа Дювал и Даниел Дювал. Сценката е включена в първата платена прожекция, състояла се на 28 декември 1895 г. в Париж.

    Луи и Огюст са смятали, че "киното е изобретение без бъдеще", въпреки че днес това е едно от най-обичаните и предпочитани визуални изкуства в цял свят. По този повод днес  празнуваме Международния ден на киното.

    Борис Белев

    АRTday.bg

    Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

    СПОДЕЛЕТЕ
  • Най-големият диамант е слънцето ~ Чарли ЧАПЛИН (ВИДЕО) Най-големият диамант е слънцето ~ Чарли ЧАПЛИН (ВИДЕО)

    Комикът на всички времена напуска видимия свят точно преди 40 години

    СПОДЕЛЕТЕ
  • Невена КОКАНОВА – тази тъй възможна любов Невена КОКАНОВА – тази тъй възможна любов

    Недочаканите 79 на една ярка звезда

    СПОДЕЛЕТЕ

Съдържанието на този уеб сайт и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на ARTday.bg, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на ARTday.bg, с посочване на източника и добавяне на активен линк към www.artday.bg

Контакт с нас:

За реклама, изпращане на публикации и съобщения: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.m
телефон: 0888 002 298
ARTday.bg - всички права запазени. © 2017