Събота, 09 Септември 2017 | Театър

Авторът на „Рейс”, „Римска баня” и на сценария за „Оркестър без име” е роден на днешния ден преди 76 години

Ако не беше той, нямаше да ги има актуалните и днес есета от томчето „Българският модел”, нито пиеси като „Римска баня”, „Рейс”, „Сако от велур” и „Балкански синдром”. Нямаше да има и любими филми като „Оркестър без име”, „Равновесие”, „Кратко слънце”, „И Господ слезе да ни види” или анимационните „Соната за цигулка” и „Еднопосочно движение”… Ако беше жив, авторът им – Станислав Стратиев, днес щеше да навърши 75 години.

Именитият писател, който умееше с Езоповия си език да казва своите истини за времето на социализма, е роден на 9 септември 1941 г. в София. Завършва българска филология в Софийския университет и дълги години е редактор във вестниците „Народна младеж” и „Стършел”. Първата му книга – „Самотните вятърни мелници”, излиза през 1969 г., а след нея се зареждат „Дива патица между дърветата”, „Кратко слънце”, „Диви пчели”…

Мястото, с което най-много е свързан Станислав Стратиев, е столичният Сатиричен театър. Именно в него за пръв път се поставят повечето от неговите пиеси. През февруари 1974-а там е премиерата на „Римска баня” – успехът на спектакъла е толкова голям, че 33-годишният тогава автор е поканен за драматург на нашумялата вече трупа. Оттогава на същата сцена последователно се поставени „Сако от велур” (1976), „Рейс” (1980), „Максималистът” (1984), „Животът, макар и кратък” (1986), „Балкански синдром” (1987), „Мамут” (1990), „От другата страна” (1993), „Зимните навици на зайците” (1996).


1974 г. - Весела Благоева (Марта), Никола Анастасов (Цеков) и Светослав Пеев (Иван Антонов) в сцена от "Римска баня" в Сатиричния театър

Няколко години Стратиев е и директор на Сатирата, а след неговата смърт част от пиесите му получиха и нов живот с осъвременените си постановки, включително на други сцени в София и страната. Във всяка от тях мнозина от любимите български актьори от 70-те и 80-те години на ХХ век изиграха най-добрите си роли.

„Бил съм щастлив в този театър – казва приживе драматургът. – Най-напред като зрител, като един от щастливците, намерили билетче и вече омагьосани от тази ярка, безпощадна и весела магия, наречена Сатиричен театър. А после и като един от тези, които участват в магията, в нейното създаване или разваляне, това други ще кажат. Но съм бил щастлив. Този театър за мен е като дом. В него се чувствам спокоен, в него са близките ми хора, в него проходих и пораснах. Струва ми се, че никога не мога да му дам толкова, колкото той ми даде. Но не е и нужно, както човек не прави такива сметки за родния дом, той просто го обича и живее в него и това е достатъчно... Човек не може без дом.”


Кадър от филма "Оркестър без име"

Негов скъп дом, макар и за по-кратко, беше и киното. И досега „Оркестър без име” на режисьора Людмил Кирков по сценарий на Станислав Стратиев е в Топ 10 на най-харесваните и най-гледани български игрални филми. Раждането му не е случайно:

„Когато бях кореспондент на вестник „Народна младеж” във Видин, всеки ден пред очите ми беше един подобен оркестър, който в дългите зимни вечери свиреше неуморно и амбициозно, вперил поглед към лятото и морето – разказва пред в. „Труд” през 1982 г. Стратиев. – В книгата ми „Дива патица между дърветата” има кратки откъси от живота и съдбата на този оркестър, без да се разпростира в подробности, има почти телеграфни съобщения за подготовката му през зимата и реализацията през лятото. Тогава темата беше друга и други бяха главните герои, но ето че днес дойде и часът на оркестъра. Разбира се, това е само първообразът, дразнителят, който предизвика дългата и задълбочена работа върху сценария на филма „Оркестър без име”…” Тъкмо той превърна младите тогава Катерина Евро и Мария Каварджикова, Велко Кънев, Филип Трифонов, Георги Мамалев и Павел Попандов в любимци на публиката.

Станислав Стратиев си отиде твърде млад – на 59 години, на 20 септември 2000 г.

Спомняме си за едно от най-талантливите пера в българската литература с откъс от „Българският модел”:

"Ако сме дали нещо на света – това е българският модел.

Той е – както Хеопсовата пирамида или Вавилонската кула – нашият принос в съкровищницата на човечеството.

Казано сложно – това е състояние на духа. Определен начин на мислене.

Тип душевност.

Казано просто – обратното на всичко.

Колумб тръгва за Индия и открива Америка.

Ние тръгваме за Америка и стигаме в Индия.

Все откриваме Америка и все се оказва, че сме открили Индия.

Навсякъде по света в приказката на Андерсен кралят е гол.

У нас се получи обратното – кралят е облечен, а народът е гол. И гладен.

И безработен.

Навсякъде по света считат лудите за свестни, но болни хора.

У нас свестните считат за луди. Още от времето на Ботев.

Навсякъде по света дупките са предимно в сиренето.

У нас те са на ръководни места.

Там, когато стреляш по някого, той умира.

Тук, дори когато стреляш по друг, умира Алеко Константинов.

Там са велики народите.

Тук – Народното събрание.

Там от великото до смешното има само една крачка.

Тук няма никаква разлика.

При тях са свободни хората, а при нас – цените.

Това е българският модел.

Българският модел е по-лош от Бермудския триъгълник.

В Бермудския триъгълник нещата просто изчезват.

И знаеш, че ги няма.

При българския модел ги има, но не са те.

И не знаеш какво е.

Нарича се бензиностанция, но нито има бензин, нито ти сменят маслото, нито проверяват гумите, нито мият стъклата.

Знаеш само, че е най-високото на Балканите. Или най-широкото.

Според този модел българските джуджета са най-ниските в света, а българските мъже – най-мъжествените.

Българският модел е, когато мълчанието е злато, а преклонената главичка остра сабя не сече и по-добре яйце днес отколкото кокошка утре, защото кроткото агне от две майки суче.

И когато отвличаме останките на Чарли Чаплин за откуп.

При българския модел селяните идват в града, за да купуват мляко, а гражданите отиват на село, за да прибират реколтата.

Българският модел е велосипед без педали, но с десет кормила.

И когато заводите произвеждат художествена самодейност.

Българският модел е продупчена и завързана с конец стотинка. За да се возим безплатно в асансьор и да говорим безплатно по телефон.

При българския модел няма девета дупка на кавала. Тя не е пробита. Пробита е направо десетата.

Българският модел е не аз да съм добре, а ти да си зле.

Българският модел е неунищожаем.

С него ще бъде свършено, когато всички отидем в Канада.

Както ще бъде свършено и със самата Канада."

Станислав Стратиев

АRTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

СПОДЕЛЕТЕ


Съдържанието на този уеб сайт и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на ARTday.bg, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на ARTday.bg, с посочване на източника и добавяне на активен линк към www.artday.bg

Контакт с нас:

За реклама, изпращане на публикации и съобщения: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.m
телефон: 0888 002 298
ARTday.bg - всички права запазени. © 2017