Четвъртък, 21 Септември 2017 | Театър

Човекът театър си отиде твърде млад преди 19 години

През 90-те години на миналия век, когато театърът в България едва оцеляваше, един режисьор се стараеше да създава истинско изкуство. Увличаше актьорите в своята естетика и привличаше зрителите с талантливия си творчески поглед към литературния текст и сцената. На Стоян Камбарев обаче не му бе писано да живее дълго. Отиде си едва на 44, на днешния ден – 21 септември, преди 19 години. Оставаха само десет дни до премиерата на последната му постановка - „Три сестри”, а вкъщи напразно го очаква 4-годишният му син…

Постигна театрални върхове, но не успя да победи болестта. Почина от рак на белите дробове, след като успя да създаде забележителни спектакли като „Три сестри”, „Завръщане у дома”, „Майката – Васа Железнова 1910”, „Януари”, „Черна дупка”, „Времето и стаята”, „Рожден ден”, „Ревизор”, „Любовникът”, „Музика от Шатровец”, „О, щастливи дни”, „Идеалният мъж”, „Солунските съзаклятници”... Провокираха го текстовете на най-големите – на Чехов, Пинтър, Радичков, Гогол, Бекет, Оскар Уайлд; на Константин Илиев, Стефан Цанев, Георги Данаилов. И с твърде краткия си път остави незабравима следа в българската култура, която днес продължава да живее с ежегодната награда, присъждана от фондация „Стоян Камбарев” на млади творци.


Стоян Камбарев и Деси Тенекеджиева в най-щастливия си период като съпрузи и съмишленици в театъра

Той е роден на 9 октомври 1953 г. в Пловдив. Следва първо инженерство в София, но през цялото си студентство участва като актьор и асистент на режисьора Любомир Дековски в студентския театър „СУ 113”. През 1983 г. завършва и театрална режисура във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов” в класа на проф. Димитрина Гюрова. Специализира в Краков и Катовице (Полша) и в и в Academia „Silvio D’amico” и Римския университет (Италия). През 1995 г. поема клас по театрална режисура в НАТФИЗ. След смъртта му през 1998 г. неговата съпруга – актрисата Деси Тенекеджиева, основа фондация на името на талантливия театрал.

В деня, в който Стоян Камбарев се раздели с белия свят, си спомняме за талантливия режисьор с негови размисли за театъра, посланията, актьорите и публиката:

„ТЕАТЪРЪТ ... е самотно занимание. В самотата откриваш пропуснати истини, емоции, светове, които си подминал. ... е старателно подреден хаос ... е спомен и живот ... никога смърт.”

„СПЕКТАКЪЛЪТ ... приобщаването ти към самотните светове на други хора, изкушени от играта театър ... някъде там, в тази безумна, болезнена самота се ражда нещо. Нещо, което обичаш, което е нужно на други хора. ... отказ от театралната подреденост ... несъпоставими по важност неща спокойно могат да се случват едновременно. ... дребното и излишното непрекъснато трябва „да се мотаят в краката” на основното действие; второстепенните персонажи просто не трябва да знаят кой е главният герой и какво изобщо е главното в спектакъла, а главният герой трябва да избягва да стои в центъра на сцената, и то на преден план. ... в разработването на отделните актьорски линии да се стига до явно излишни подробности: сякаш всяка линия е единствената и най-важната в спектакъла, а после да се смесват нецелесъобразно, невъзпитано, пречейки си една на друга вместо другарски да си сътрудничат в името на пълната и окончателна победа на скуката, т.е. на основната идея.”

„СЛУЧАЙНОСТТА ... структурообразуващият фактор, който ме изпълва с доверие. Този мил травестит, така често навличащ дрехите на закономерността. ... най-важният двигател за сценичното действие, за постъпките на отделни персонажи.”

„ИДЕАЛНИЯТ СПЕКТАКЪЛ ... пред нас е плътна стена и действието протича изцяло зад нея, като ние не чуваме и не виждаме почти нищо.”

„ГЛЕДНАТА ТОЧКА ... да е най-неподходящата, най-притеснителната. Това създава усещане за истинност. Не всичко се вижда, не всичко се чува, защото много неща се случват едновременно. Поставен в подобна ситуация, зрителят просто трябва да направи своя избор. Той е поставен в ситуация на свобода.”

„ПОСЛАНИЕТО ... избягвам категорично всякакъв вид послания. ... Никога не съм искал да отправям послания, защото театърът е живот, случващ се тук и сега. Затова е тленно изкуство ... В тленността на театъра има някакво очарование, той свършва със спомена, а споменът е част от човешкия живот. Театърът е спомен и живот, никога смърт.”

„ПУБЛИКАТА ... изключително разнородно същество от женски пол, което уважава мъжкото поведение. ...смятам, че спектакълът не се прави за публиката.”

„ПРОСТРАНСТВОТО ... изцяло поражда представлението, включително и текста.”

„ТЕКСТЪТ ... винаги съм мечтаел за пиеса, която окончателно да се създава в хода на репетициите.”

„РЕПЕТИЦИИТЕ ... Обичам репетициите. Те са единственото време, в което търся. Обичам това чувство на несигурност, на проверка, на любопитство, което ме обзема тук и сега. В такива моменти съм като хлапе, което иска да изпробва всички игри на света. ... репетицията. Обичам я и се плаша едновременно от нея. Тя ме пленява, вълнува, изостря сетивата ми до крайност, прави ме щастлив. Репетицията – най-голямото преживяване в театъра.”

„АКТЬОРИТЕ ... децата са най-спонтанните същества на света. След това са актьорите. ... Играеш и си развълнуван зрител сам на себе си, като в сънищата. Театърът е блян, игра с начало и край. Обичам края на едно представление, защото поне при мен той винаги е начало на следващия ми опит да пътешествам из човешката природа.”

Източник на снимките и цитатите: www.kambarev.org

АRTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

СПОДЕЛЕТЕ

Свързани публикации (по етикет)


Съдържанието на този уеб сайт и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на ARTday.bg, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на ARTday.bg, с посочване на източника и добавяне на активен линк към www.artday.bg

Контакт с нас:

За реклама, изпращане на публикации и съобщения: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.m
телефон: 0888 002 298
ARTday.bg - всички права запазени. © 2017