Петък, 22 Септември 2017 | Театър

Преди 11 години на днешния ден си отиде актрисата бунтар, изиграла прекрасни роли в киното и театъра

Замисляли ли сте какво е общото между тв сериала „На всеки километър” и прекрасни български игрални филми като „Понеделник сутрин”, „Най-добрият човек, когото познавам”, „Няма нищо по-хубаво от лошото време”, „Самодивско хоро”, „Ева от третия етаж” и „Покрив”? Общото е… Пепа Николова. Актрисата с незабравим глас, чар и бунтарски дух си отиде от белия свят преди 11 години на днешния ден, 22 септември.

Когато през 60-те дебютира на телевизионния екран, всички са убедени, че танцуващата с дайрето и влюбена в бате Серго (Стефан Данилов) Джалма от „На всеки километър” е истинска циганка. Не само заради по-тъмния тен на кожата й, а заради хамелеонството, което и след това помагаше на Пепа Николова да се превъплъщава във всеки нов образ. Тя всъщност носи тракийска кръв, корените на рода й идват от селото на капитан Петко Войвода, Доган Хисар – факт, който актрисата не пропуска гордо да споменава приживе.

Пепа Николова е родена на 23 декември 1946 г. в Харманли. Мечтае да стане певица и през 1965-а  кандидатства в Школата за естрадни певци за радиото и телевизията. Именно там я открива режисьорът Вили Цанков и веднага я кани да работи в Младежкия театър. През 1968 г. Пепа вече е актриса в Хасковския театър, а от 1979 г. е част от трупата на столичния Сатиричен театър.

Актьорът Петър Слабаков и режисьорите Ирина Акташева и Христо Писков пък я откриват за киното – пак през 1965-а, когато момичето от Харманли кандидатства в Школата за естрадни певци за радиото и телевизията. Предлагат й главната роля в „Понеделник сутрин”, но филмът е забранен от комунистическата цензура и публиката го вижда за пръв път едва след 1989-а. Така с 23 години закъснение Пепа Николова получава наградата на Съюза на българските филмови дейци за най-добра женска роля с превъплъщението си в безработно провинциално „момиче с леко поведение”.

Освен в киното, през годините зрителите я аплодират и заради театралните й роли в спектаклите „Преди всичко любов”, „Дон Хил зелените гащи”, „Любов необяснима”, „Всяка есенна вечер”, „И най-мъдрият си е малко прост”, „Сако от велур”, „Балкански синдром”, „Вражалец”, „Представянето на Хамлет в село Долно Туткаво” и др. След 20 години в Сатиричния театър обаче талантливата актриса престава да получава роли и е съкратена. Острият език и свободата й да казва това, което мисли за партии и власт, не се харесват на всички. Но Пепа не се предава и си остава до последно бунтар. Продължава да бъде със своите почитатели като водещ на радио- и тв предаванията „Времето е ваше”, „По пижама с Пепа Николова”, „Часът на Пепа Николова” и „60 минути”.

Не успя да се пребори само с болестта – почина от рак на 22 септември 2006 г. По странна съдба на погребението на актрисата нейната дъщеря Александра Сърчаджиева усеща топлотата и искреното съчувствие на своя колега Иван Ласкин. Днес тяхната дъщеря все повече прилича на Пепа…

Да си спомним за Пепа…

Спомняме си за Пепа Николова с откъси от нейни интервюта пред български медии: 

„Казват, че когато остаряваш, се връщаш в детството си. Понякога в съня си нощем виждам прашните си крака. Пред нашата махала в Харманли имаше огромен площад с един празен басейн, из който препускахме напред-назад. Говорят, че съм приличала досущ на някаква моя леля Калина, която много хубаво пеела, но умряла 18-годишна от бронхопневмония. И аз като нея изнасях концерти пред лелките навън и винаги се връщах у дома с джобчетата, пълни с бонбони и орехи.
Край двора ни, в края на оградата, имаше един електрически стълб. Той беше моята трибуна – качвах се на върха му и пеех ли, пеех, интересно защо все македонски песни.
Нашият град е тесен и дълъг. Баща ми, пришълец, едва събрал заеми, за да построи чак на края му къща за семейството си. А те взеха, че я бутнаха и на нейно място построиха един безсмислен стадион. Не можах да свикна с новата къща. Главата ми е вечно извърната към това място, на което и досега стърчи самотният стълб, който всъщност е моето детство...”

„В ролята на Тони от филма „Понеделник сутрин” вложих всичко от себе си. Аз винаги така играя, не мога да се преструвам. Както го чувствам, така го играя. Вярвам много на първия дубъл, за мен той е истинският, след това започваме да се повтаряме...”

„Професията на актьра е много тежка. Много е трудно да те оскърбят и пак да продължиш да играеш. Режисьорите оскърбяват артиста… Аз станах случайно артистка. Исках да стана певица. Мисля, че артист си не само на сцената. Ти трябва да си артист на щанда, на работното си място – да посрещнеш човека… Ако ме накараш да купя един портокал, също си артист – така да ми го предложиш, че да няма как да ти откажа. Познавам такива хора и много обичам да се събирам с тях, щото се зареждам.”

„И до ден-днешен ролята на Джалма от „На всеки километър”  ми е кантарът, всички повярваха, че съм циганка. Затова като репетирам нова роля, обличам костюма и излизам навън, за да видя дали хората ще ме разпознаят... Знаете ли, майка ми Райна хич не понасяше циганите, но като изиграх Джалма, те вечно висяха пред нас: „Ела ма, да ни пейш на сватба, ела да играйш на наша сцена!”… Страшно ги обичам! Ако постъпиш с тях като с равен, ти стават приятели за цял живот.”

„За мен говорят: Остави я Пепа. Тя е шутът в кралския двор.”

„Аз съм употребяван и употребен човек. Мен кой не ме е фанал, той не ме е… Вече не вярвам в нищо, както не вярва целият български народ. Толкова ме лъгаха, че… И най-обидното е да знаеш, че тези, които никъде не ги видях, после се набутаха по етажите на властта. Аз съм гласувала за тези хора и от тях искам два пъти по-голяма отговорност. За съжаление, човек много бързо забравя за какво се е качил горе. И като всяко правителство се обгражда с ласкатели и лакеи… Не ми се говори.”

„Българинът иска хем булка, хем любовница. И ако може да преде и на двете места цял живот – така и той сит, и имотът му цял. А има и такива, които са готови за имот и детето си да заменят…”

„Славата е миг, след това продължаваш да копаш и да се доказваш. Пазя се от тази суета. Гледам да не се главозамайвам, защото това е най-страшното, което може да се случи на артиста – да си повярва, че е велик и да започне да пада стремглаво надолу.  Слава Богу, че това по някакъв начин съм го предала и на Александра (дъщеря й Александра Сърчаджиева). Винаги съм й повтаряла да не се взема на сериозно.”

Незабравими са и думите на Стефан Данаилов за Пепа Николова, изречени през тъжния за бългаското кино и театър септември 2006-а:

„В трудните моменти за нас, актьорите, Пепа не загуби увереност в себе си и в хората, ругаеше, радваше се, жалваше се и се усмихваше, смели и намаани бяха и телевизионните й предавания. Дойде в киното и театъра като летяща комета. Като от небето – едно момиче от Харманли, усмихната ни направи луди. Влезе в сърцата на артистичната гилдия, говореха за нея като за българската Джулиета Мазина. Пепа беше чудо! Разделяме се с уникално явление в българското кино и театър. Това се случи неочаквано с нея – не го заслужаваше. Отиде си с болка, но и с усмивка…”

Заглавна снимка: Кадър от филма „Понеделник сутрин“

АRTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

СПОДЕЛЕТЕ

Свързани публикации (по етикет)


Съдържанието на този уеб сайт и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на ARTday.bg, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на ARTday.bg, с посочване на източника и добавяне на активен линк към www.artday.bg

Контакт с нас:

За реклама, изпращане на публикации и съобщения: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.m
телефон: 0888 002 298
ARTday.bg - всички права запазени. © 2017