Събота, 10 Юни 2017 | Градът

Любопитни факти за живота на архитекта

Наричат го светецът на Барселона. Няма начин, когато се разхождате из красивия морски  град, да не се докоснете до творчеството на гениалния архитект, най-нетрадиционния творец на 20-ти век.  Благодарение на него, Барселона е толкова очарователен град с екзотична архитектура, каквато няма никъде по света.

От всички осемнадесет сгради, построени от Гауди, дванайсет се намират в Барселона. Историята на всяка една от тях е обвита в митове и легенди, а самите те са закодирани послания, чийто  скрит смисъл има какви ли не тълкувания. През 1984 година всички творби на Антони Гауди са обявени от ЮНЕСКО за паметници на културата от световна величина.

Антони Гауди е роден на 25 юни 1852 година. Детството  на болнавото момче  преминава край морския бряг, където прави първите си стъпки в архитектурата, като строи пясъчни замъци. Всичко сътворено от природата го впечатлява и той мечтае да строи така, както строи природата.

Гауди завършва архитектура в Барселона. За тема на курсовата си работа избира врата на гробище, знак, че мистицизмът го привлича. Проектира огромна крепостна порта - граница между света на живите и на мъртвите. Преподавателите му  не могат да решат какъв е Гауди - луд или гений.

Пет години след дипломирането си Гауди е утвърден за главен архитект на най-престижната сграда в Барселона - катедралата Саграда фамилия.  

Изключително оригиналното творчество на великия архитект невинаги е възприемано с положителен знак. Той привлича вниманието на обществото през 1883 година, когато проектира къща за фабриканта дон Висенс. Гауди така развихря въображението си, че създава малък дворец, който напомня за източна приказка. Говори се, че богаташът почти се разорил, за да реализира фантазиите на архитекта. Именно каса Висенс впечатлява барселонци с екстравагантната си архитектура и спечелва на Гауди покровителството на  граф Еузебио Гюей - меценат с изтънчен  вкус. За него Гауди строи разкошен дворец, който успява да смести на съвсем малка площ (само 16Х20 метра).

Гюей не се скъпи за материалите и подписва сметките без да ги погледне. Интериорите изобилстват с екзотична дърворезба, инкрустации от черупки на костенурки и слонова кост, златни и сребърни покрития...

Паркът "Гюей", смятан за най-жизнерадостното произведение на Гауди, е фантастична сплав от архитектура, скулптура, цвят, светлина, природа и пространство. Разположен върху хълм, обвит от виещи се пътеки и стръмни стълби, той  посреща с пъстри змейове и дракони, загадъчни рисунки и тайнствени знаци от разноцветна керамика, колони със странна форма.

В една от сградите до входа на парка Гауди живее близо 10 години, далеч от светската суета. Архитектът не успява да създаде семейство, остава сам цял живот, а голямата му любов си остава архитектурата.

В творбите си Гауди превръща природните форми в архитектура. Той ненавижда правите линии. Образец на съвършенство според  гениалния архитект  е кокошето яйце. Без нито една права линия или ъгъл е каса Батийо (на текстилния магнат хосе Батийо), която напомня на морско чудовище, покрито с блестящи рибени люспи. Всеки детайл носи послание: колоните-кости и балконите-черепи са останки от жертвите на дракона; кръстът над покрива символизира Св. Георги, небесният покровител на Каталуния; огънатият назъбен кръг на покрива - останките от победеното чудовище.

На десет минути от каса Батийо се намира друг шедьовър на Гауди - каса Мила. Нейната мощна снага, която е наречена от барселонци Ла Педрера /Каменоломната/, като че ли израства от земята - пясъчни дюни, моделирани от вятъра и водата или вкаменени вълни.

Каса Мила е последната светска творба на Гауди. След 1910 година той напуска архитектурната практика и посвещава  изцяло живота си на строежа на катедралата Саграда фамилия (Светото семейство).

Гауди се пренася да живее в малка къща до  храма, за да наблюдава лично строителството. С голямо внимание той изпипва всеки детайл. Посвещава на строежа на катедралата 35 години от живота си, но не успява да я завърши приживе.

През лятото на 1926 година, в първия ден на пускането на трамвайно движение в Барселона, 74-годишният архитект е блъснат от трамвай.  Ватманът решава, че жертвата е скитник и Гауди е закаран в болница за бедни, където умира. Погребан е в криптата на Саграда фамилия. Едва през 1952 година строителството на катедралата е възобновено, въпреки че оригиналните  чертежи на Гауди са изгубени.

Едва ли има думи, които могат да опишат гледката  на катедралата - тъмна грамада от камък, сякаш непипната от човешка ръка, изваяна от природата или от длетото на скулптор. И тя е пълна със символи. Дванадесетте кули са апостолите, централната с кръста - Христос, вътрешното пространство е градина, в която колоните са дървета, сплитащи клони, за да образуват купол. Според някои стилът на катедралата е неоготически, а според други - съчетание на средновековна мистика и късноготически импресионизъм. Всички обаче са  единодушни, че въздействието ѝ е огромно. Очаква се през 2026 година строежът да приключи окончателно.

Заглавна снимка: Gezen Tozan

ARTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

СПОДЕЛЕТЕ

Свързани публикации (по етикет)


Съдържанието на този уеб сайт и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на ARTday.bg, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на ARTday.bg, с посочване на източника и добавяне на активен линк към www.artday.bg

Контакт с нас:

За реклама, изпращане на публикации и съобщения: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.m
телефон: 0888 002 298
ARTday.bg - всички права запазени. © 2017