Четвъртък, 07 Септември 2017 | Светът

Златният век на владетелката - мит или действителност?

Тя била легенда още приживе. Писатели, поети, драматурзи и съвременни сценаристи са увековечавали славата ѝ. През последните години нарасна броят на книгите и изложбите за нея. Според едно международно проучване тя е сред десетте най–велики британци.

Защо тази владетелка, известна по своето време като Кралицата дева и Добрата кралица Бес (съкратена форма на английското име Елизабет), привличала толкова упорито общественото внимание? Дали наистина нейното управление било Златен век?

Елизабет Тюдор се ражда на 7 септември през 1533 г. за голямо разочарование на баща си, крал Хенри VIII, който отчаяно иска наследник от мъжки пол. Майка ѝ Ан Болейн, втората съпруга на Хенри, не успява да го дари със син. Той нарежда тя да бъде обезглавена по обвинения, които според някои са измислени. По това време Елизабет е само на две години.

Дотогава Хенри е прекъснал вече отношенията си с папата в Рим и се обявява за глава на англиканската църква. След неговата смърт през 1547 г. духовните съветници на младия му син Едуард VI се опитват да превърнат Англия в протестантска държава. След като управлява само шест години, Едуард умира и страната отново се обръща към католическата вяра по време на краткото и кърваво управление на Мария I Тюдор, природената сестра на Елизабет. Когато през 1558 г. Елизабет се възкачва на престола на 25-годишна възраст, Англия не само е разкъсвана от религиозни конфликти, но е и почти разорена. Тя е изгубила и последното от владенията си във Франция, а Испания представлява реална заплаха за нея.

Резултат с изображение за queen elizabeth I

Още в началото на управлението си Елизабет се обгражда със способни съветници, някои от които щели да бъдат с нея през по-голямата част от нейното четирийсет и четири годишно управление. Първият проблем, с който тя се заема, е религията. Според Националния морски музей Елизабет решава „да възстанови Реформацията и да създаде англиканска църква, която да не е нито католическа, нито напълно протестантска“. Вместо върховен глава на църквата тя става неин върховен владетел, за да успокои онези, които не могат да приемат жена като църковен глава. След това парламентът приема Закон за единно вероизповедание, който установява вярванията и обичаите на англиканската църква, макар че запазва някои католически церемонии. Неминуемо този „среден път“ не се харесва на повечето католици, нито на още по–непреклонните протестанти, пуританите.

За Елизабет обаче съществува друг по-личен проблем - как да спечели предаността и уважението на нацията, която все още изпитва последствията от пагубното управление на Мария I Тюдор. Тя решава да използва пола си като предимство. Историкът Кристофър Хейг обяснява: „На престола Елизабет била Кралицата дева, за Църквата била майка, за благородниците си била леля, за членовете на съвета била заядлива съпруга, а за придворните била изкусителка.“ Тайната на Елизабет се състои в това, че непрекъснато уверява поданиците си в своята извънредна любов. Те на свой ред също я обичат, или по-скоро така им казва тя многократно, докато накрая започват да ѝ вярват.

Резултат с изображение за queen elizabeth I

В началото на управлението на Елизабет Англия няма презокеански владения. За разлика от нея Испания придобива голямо богатство от обширните територии, които завладява в Северна, Централна и Южна Америка. Англия иска дял от тези владения. Затова предприемчиви търсачи на приключения се отправят на пътешествия през океаните в търсене на слава, богатства и нови търговски маршрути до Китай и Далечния изток. Сър Франсис Дрейк е първият морски капитан, който плава със собствен кораб по света, като ограбва натоварените със съкровища испански кораби, докато плава покрай западния бряг на Южна и Северна Америка. Отправяйки предизвикателство към властта на Испания над Новия свят, сър Уолтър Рейли финансира опитите за основаване на колония на източния бряг на Северна Америка. Той нарича територията, към която предявява претенции, Вирджиния в чест на английската Кралица дева (от английски virgin което означава „девица“). Макар че се провалят, тези първоначални опити за колонизиране събуждат интереса на Англия за бъдещи действия. След поражението на испанската „Непобедима армада“ увереността на Англия като морска сила нараства и Елизабет подкрепя новите търговски начинания от другата страна на света в югоизточна Азия. Така се създават условия за основаването на Британска империя, която в крайна сметка щяла да обхване целия свят.

Резултат с изображение за queen elizabeth I
Хелън Мирън като Елизабет I

В същото време в Англия се обръща голямо внимание на образованието. Отворени са нови училища, които дават възможност на много от учениците да открият света на литературата. Жаждата за литература заедно с напредъка в печатането води до културен разцвет. Това е времето на Уилям Шекспир и на други велики драматурзи. Хората се стичат в новооткритите театри, за да се забавляват с пиесите, които се играят в тях. Поетите пишат красиви сонети, а композиторите създават новаторска музика. Талантливи художници рисуват изкусни миниатюри на кралицата и придворните. В църквите и в домовете на хората започват все повече да се използват нови преводи на Библията. Но т.нар. златни дни имат своя край.

Последните години от управлението на Елизабет са изпълнени с проблеми. Тъй като надживява своите доверени съветници, тя дава привилегии на неколцина избрани, което предизвиква яростно съперничество в двореца и дори неуспешен бунт. Нейното царство отново е разкъсвано от религиозни конфликти. Католиците отказват да присъстват на протестантските служби и са подложени на все по-силно преследване. До края на управлението на Елизабет са екзекутирани около двеста свещеници и миряни. Пуританите са хвърляни в затвора и биват екзекутирани. В Ирландия избухва бунт срещу английското управление, а войната с Испания продължава. Четири поредни оскъдни реколти довеждат до увеличаване на безработицата и скитничеството, а хората недоволстват срещу високите цени на храната. Елизабет е надживяла популярността си. Англия вече не обича своята Кралица дева.

Резултат с изображение за queen elizabeth I
Джуди Денч като Елизабет I

Постепенно Елизабет губи желание за живот и на 24 март 1603 г. умира като последния владетел от династията на Тюдорите. Хората са потресени от новината, но още същата вечер честват с огньове и улични празненства идването на власт на новия монарх. Те най-после имат крал - шотландският крал Джеймс VI който е протестант и син на Мария Стюарт. Като крал на Англия, Джеймс I Стюарт постига това, което Елизабет не успява да направи - обединява двете царства под един общ владетел. Но първоначалният оптимизъм бързо се превръща в разочарование и народът започва да копнее за времето на своята добра кралица Бес.

Ранните историци възхваляват Елизабет. Няколко години след нейната смърт Уилям Камдън описва управлението ѝ като златен век на прогреса, през който кралицата въздига народа си. Векове наред никой не оспорва този възглед. Към края на XIX век репутацията на Елизабет се затвърждава, когато са ѝ приписани заслугите за основаването на Британската империя, която дотогава обхваща една четвърт от земното кълбо.

Резултат с изображение за queen elizabeth 1 cate blanchett
Кейт Бланшет като Елизабет I

Някои съвременни историци не гледат на управлението на Елизабет през такива розови очила. В „Оксфордска илюстрована история на Великобритания“ се казва: „Елизабет придобила посмъртна репутация, която далеч надвишавала действителните ѝ постижения. Ясно е, че собствената ѝ пропаганда ..., нейното дълголетие, съвпадението с времето на Шекспир и случайната победа над Армадата са ни заблудили да се присъединим към хвалебствията, пренебрегващи факта, че тя незабелязано позволила Англия да стане неуправляема.“ Историкът Хейг, споменат по-рано, обяснява защо някои негови колеги писали следното: „През 1603 г. Елизабет била смятана за безразсъдна старица, тъй като хората очаквали крал от династията на Стюартите. До 1630 г., когато кралете от тази династия се оказали по-скоро разочарование, тя се била превърнала в образец на кралските добродетели.“

Няма съмнение, че Елизабет била изключителна жена в един свят, управляван от мъжете. Тя била интелигентна и решителна и поддържала отлични връзки с обществеността с помощта на своите подчинени, които умело подготвяли нейните речи, публични изяви, дрехи и портрети, за да подкрепят кралската репутация и легендарния златен век.

ARTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

СПОДЕЛЕТЕ

Свързани публикации (по етикет)


Съдържанието на този уеб сайт и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на ARTday.bg, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на ARTday.bg, с посочване на източника и добавяне на активен линк към www.artday.bg

Контакт с нас:

За реклама, изпращане на публикации и съобщения: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.m
телефон: 0888 002 298
ARTday.bg - всички права запазени. © 2017