Стояна-Мария Константинова Мутафова е една от най-обичаните и талантливи български актриси. Истинското име на актрисата е объркано в един театрален афиш и оттогава става позната като Стоянка.
Точно при завършването си, се ориентира към актьорското майсторство. Разбирайки къде иска да учи, баща ѝ пише писмо до директора на трупата с искане дъщеря му да не бъде приета, тъй като винаги е искал Стоянка да се занимава с археология. Нещата обаче се развиват в полза на актрисата.
Едва на 23-годишна възраст, през 46-та година, се жени за един от преподавателите си – чешкият режисьор Роберт Роснер, с него отиват да живеят във Виена за кратко, а после заради работата на Роснер се преселват в Прага. Там Мутафова завършва второ висше образование към театралния отдел на Пражката консерватория.
Докато е в Прага се запознава и с втория си съпруг – Леонид Грубешлиев, от кого е и единственото дете на актрисата, дъщеря ѝ Мария Грубешлиева – Муки. След това се връща в България, като от 49-та до 56-та година радва публиката с таланта си в Народния театър “Ив. Вазов” .
Точно през този период се среща с любовта на живота си – актьорът Нейчо Попов. Тя е един от основателите на Държавния сатиричен театър “Ал. Константинов”, заедно с легендите Калоянчев, Татяна Лолова и Парцалев. Където пък работи от 56-та чак до 1991 г.
През 2001 г. получава наградата “Паисий Хилендарски”, година по-късно, през 2002 г. орден “Стара планина”, I степен за приноса ѝ към българскиото театрално изкуство.
В началото на 2009-а заедно с Георги Калоянчев стават първите актьори, сдобили се със своя звезда на българската Алея на славата, а през 2015 г., на 93 годишна възраст, Стоянка влиза в Книгата за рекордите на „Гинес“ като най-възрастната активна театрална актриса.
„Мечтата ми е никога да не стана нормална“, казваше тя. Актрисата определяше себе си като „доста хаотична“ и „хулиганката на българския театър“.
За себе си тя споделя: „С мен не се живее лесно. Затова пък никога не е скучно“.
Отвращаваше се от напудрената доброта. Странеше от “вкаменелостите” – в личния живот и в професията и от всичко с етикет “обикновено”.
Винаги е желала да играе по-възрастни жени, за да „човърка“ въображението. По-интересни са ѝ ролите, които се намират на границата между трагичното и комедийното.
Макар и да е една от най-добрите комедийни актриси, признаваше, че не е по усмивките. „Аз винаги съм малко намусена, а когато не съм намусена съм опасно весела. А пък като съм весела, ставам опасна – до лудост стигам“.
Отнасяше се с ненавист към лицемерите.
Наричаха я „стихийното бедствие“, други „лудетината“, а за трети беше просто „диагнозата Мутафова“. Всички обаче са единодушни, че актрисата винаги е била свободна и е внушавала същото състояние на духа и на околните.
Тя е вписана в рекордите на Гинес като „най-възрастната играеща актриса в света“.
ARTday.bg
Следвайте ни във Фейсбук на https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
