Бяло като невинност, червено колкото любов

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Днес България отбелязва един от най-хубавите си празници. Обичаите, свързани с Баба Марта, са толкова дълбоко вкоренени в традициите ни, че не просто са живи и до днес, но не престават да радват малки и големи и да приобщават всички – в името на усмивката, в името на доброто.

Началото на женския месец винаги свързваме с очакването за благополучие. Месец март възвестява новата стопанска година, олицетворява слънцето и пролетта. В земята се заражда живот, който ще ни предостави своите дарове през лятото. Казва се, че за да пожънеш, трябва да посееш. Това с особена сила важи за настоящия момент, защото и в преносен смисъл идеята за множенето на добротата ни изпълва с вдъхновение, кара ни да бъдем по-усърдни.

Мартеницата е сред най-разпознаваемите и обичани български символи. Традиционно се изработва от усукани вълнени или памучни бели и червени конци. Белият цвят олицетворява чистотата, невинноста и новото начало, а червеният – живота, зачатието, енергията на слънцето и плодородието. Носим мартениците определен период от време, но видим ли първата лястовица, щъркел или жерав, закичваме с тях цъфналите плодни дървета.

Харесвам версията, че мартениците са се появили по времето, когато хан Аспарух формирал българската държава. Преданията разказват, че ханът получил вест от сестра си Хуба, която привързала съобщението с бял конец към крака на птица. Докато летяла към своето местоназначение, птицата се наранила и кръвта ѝ оцветила конеца в червено. Радостен от вестта, която получил, хан Аспарух накичил целия си народ с тези двуцветни конци…

Красиво, нали? Дори да не е истина, прекрасно е да вярваме във възможността да се е случило точно по този начин. Защото едно е сигурно – с птиците пролетта се завръща и това не подлежи на никакво съмнение. Бъдете здрави и се усмихвайте повече на живота!

Добромир Банев (още от автора прочетете ТУК)

Снимка: Ивелина Чолакова

ARTDAY.BG

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Не ни учат как да обичаме

„Има само една трудност в това да бъдеш мъж. Не ни учат как да обичаме. Когато една жена ни обича, това ни сломява и...

Гледаме „Да обичаш на инат“ по БНТ в памет на Николай Волев

Режисьорът Николай Волев, създал култови български филми като  "Господин за един ден" и "Да обичаш на инат", почина при инцидент на 78 години. Българската национална...

Българско кино: „А сега накъде?“ е филм за тържеството на любовта

На днешния ден през далечната 1988 година е премиерата на филма "А сега накъде?". Режисьор е знаменитият Рангел Вълчанов. В ролите: Албена Ставрева, Ани Вълчанова,...

Артър Милър: Предателството е единствената истина, която остава до края

Той остава в историята на театъра с пиеси като „Всички мои синове”, „Смъртта на търговския пътник” и „Поглед от моста”. Носител е на „Пулицър”...

Пет дни си спомняме за писателя дипломат Ромен Гари

"Моето странстване по света е преследване на Романа на многопластовия живот." - Ромен Гари Ромен Гари е един от големите френски писатели на XX век. Роден е...