История, достойна за сюжет на филм; лудост, която всеки мечтае да преживее
Франсис Скот Фицджералд е само на 21 години, когато среща голямата си любов Зелда Сейър. По това време тя е само на 17 години, танцьорка в кънтри клуб, ужасно млада и още повече красива, а Скот е лейтенант в армията. Искрите между двамата прехвърчат още на първата им среща. Зелда е страшно впечатлена от излъчването му, дори споделя в дневника си, че изглежда сякаш е стъпил във въздуха, а не на пода. Само няколко седмици по-късно двамата се сгодяват.
Бързо обаче възниква първият проблем – парите. Скот работи в рекламна агенция и праща разкази в някои по-малки списания, но определено не може да се каже, че е бил богат. Зелда произлиза от заможна фамилия и въпреки че обича годеника си, не може да се прими с безперспективността на Скот. Парите се оказват по-важни и Зелда разваля годежа. Скот, разбира се, е сринат. Остава му само умението да пише и тъгата от раздялата.
Фицджералд се завръща в родния си дом в Сейнт Пол, като последната му надежда е да напише книга, която да му донесе пари и слава, с които да си върне любимото момиче. Начинанието му е колкото романтично, толкова и трудно. Но въпреки всичко Скот успява – написва книгата „Отсам рая“, която се превръща в най-продаваната книга в САЩ за годината. Като в приказка животът на Скот бързо се подобрява – става безумно богат и известен и печели отново любовта на Зелда. Този път двамата успяват да стигнат до заветното „Да“.
Скот и Зелда стават едни от най-известните хора по това време, присъстват на заглавните страници на списанията и вестниците с неконтролируемата си жажда за живот, алкохол, страст и слава. Лудостта им няма край. По време на медения им месец дори ги гонят два последователни пъти от два различни хотела заради безобразно пиянство. Зелда се къпе във фонтаните по площадите, двамата се возят на капака на такси – където и да са, Скот и Зелда завихрят невидима енергия, излъчват любов и младост и ги предават на хората около себе си. Двамата се превръщат в икони на джазовата епоха, идваща след края на Първата световна война. Зелда и Скот пътуват из Европа, посещават и Париж, където Фицджералд се среща с Хемингуей. Двамата са най-влиятелните писатели в САЩ след войната. Въпреки че са коренно различни, Хемингуей и Фицджералд стават близки приятели. Хемингуей и Зелда обаче никак не се разбират. Зелда ревнува Скот от Хемингуей, даже обвинява писателите, че имат интимна връзка. Разяреният Фицджералд решава да докаже мъжествеността си по нестандартен начин – като спи с проститутка. Ревността подлудява и без това нестабилната Зелда и тя се хвърля да бие съпруга си. По време на едно парти пък започва да се търкаля по стълбите, гневна от това, че Скот не й обръща внимание, а разговаря с танцьорка.
Скот не е единственият, който си пада по изневерите. Докато Фицджералд пише „Великият Гетсби“ и е обсебен от работата си, Зелда започва да се среща с френския пилот Едуард. Щом разбира за срещите, писателят, навярно уморен от това да се бори за Зелда по романтичния начин, решава проблема съвсем практично, макар и малко деспотично – заключва я в собствената им къща. Това явно върши работа, защото Зелда тутакси забравя за французина. Скот и Зелда са твърде емоционални, страстни и бурни, за да се откажат от взирането един в друг и да заживеят спокойно, с четири собствени и десет осиновени африкански дечица, семейна модна линия и марка парфюми „Фицджералд“.
Двамата се карат, обичат, мразят, ревнуват, изнемогват един без друг и един с друг. Това е любов, в която щастието и нещастието се опъват до двата полюса. Връзката им е болезнена, но те продължават. Егото им е огромно и никой не успява да подчини другия. Любовта на двамата е фатална, но и съзидателна: особено щом става дума за сюжети. Скот написва „Великият Гетсби“, но се колебае за заглавието и Зелда му помага, добавяйки към Гетсби „Великият“. Историята на Гетсби и любимата му Дейзи е почти идентична с тази на писателя и половинката му. Гетсби и Дейзи се разделят, тъй като той не е финансово подсигурен. Гетсби напуска града и решава да натрупа богатство. Без да я вижда цели пет години, той се посвещава на това да изкара достатъчно пари и да спечели любимата си. Славата, която романа придобива, не успява да вкара в релси живота на Скот и Зелда. Постъпва в психиатрия, когато е на 30 години с диагноза шизофрения. Въпреки че се лекува в клиники в Швейцария и Франция, не успява да се възстанови до края на живота си. Фицджералд я използва за прототип в другия си голям роман – „Нежна е нощта“. Здравето му обаче се влошава, пие без мярка и на 40 е типичен алкохолик. Понякога е пиян със седмици, злоупотребява и с наркотици. Получава два поредни инфаркта. В един момент решава да спре водката и твърдия алкохол, но за сметка на това започва да пие по каса бира на ден. Финансовите проблеми го засипват, още повече, че издръжката на Зелда струва скъпо.
Скот работи за кратко в Холивуд, пишейки киносценарии. В последните години двамата се отчуждават – изтощителната им любов, горяща повече от 15 години, утихва. Фицджералд умира от масиран инфаркт на 44, а Зелда умира 4 години по-късно – в болницата, в която е настанена, избухва пожар, в който изгарят 8 жени, една от които е и тя. Скот и Зелда, като името на втория роман на Фицджералд (The beautiful and damned), остават красиви и прокълнати. А под имената им, издълбани в общата надгробна плоча в Роквил, са изписани последните думи от „Великият Гетсби“: „Тъй се борим с вълните, кораби срещу течението, непрестанно отнасяни назад в миналото.“
Източник: hashtag-bg.com, Заглавна снимка – Martha Stewart Weddings
ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
