Мануела Евтимова, „Тъмните цветя са за обичане“
Мануела Евтимова е от гр. София. На 24 години е и вярва, че е срещнала голямата си любов. Пише тогава, когато чувства, че има какво да каже. Няма претенции да бъде писател, но обича да подрежда думите в тетрадка. Ето нещо от нея:
„Какво ли не предлага природата. Тя е щедра, всичко при нея е на показ. Тъмните нюанси не се срещат често, затова са запомнящи се. Страстта е черна на цвят, червеното не винаги я описва добре. По-любовна от черната роза няма.
Тя не познава тъгата. Тя не е близка с отчаянието. С нея невъзможното става възможно, въпреки обстоятелствата, които често образуват напрежение между двама. Ако червената роза е любовницата, то черната е вярната половина на мъжа. Винаги може да ѝ се има доверие. Тя винаги е на разположение и няма сила, която да я накара да загуби уханието си.
Сред лехите с цветя черната роза е кралицата. Придворните винаги скланят глава пред нея. Силата ѝ е калена с времето, а усърдието да обича е неотменна част от тъмната ѝ природа. Акцент, около който всичко останало се случва в света на влюбените.
Заблуда е, че носи мъст. Измислица е, че е дете на страданието. Създадеш ли я, вярната ти е докрай – като дете, което не спира да изпитва обич към майката. Окрасата в черно е дискретният чар на онова, което търсим в една, ако не вечна, то дълга любов – пълното себеотдаване. Любов завинаги.“
Повече за черната роза вижте тук: https://metanoadelarose.com/
Мануела Евтимова
ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
