Корабът поема злополучния си курс по вода на днешния ден преди 105 години
На днешния ден, 10 април, през 1912 година корабът „Титаник“ напуска пристанище Саутхамптън (Англия) и отплава за Ню Йорк.
Според Майкъл Маккоун, бивш уредник на Музея на транспорта и хората, „Титаник“ е „най–известният кораб в историята“. Но „Титаник“ не бил уникален. Той бил вторият от трите огромни плавателни съда, построени в корабостроителницата „Харланд енд Улф“ в Белфаст. „Титаник“ бил сред най-големите кораби по онова време, като дължината му била 269 метра, а ширината му 28 метра.
Целта на компанията „Уайт Стар Лайн“ била трите ѝ огромни пътнически кораба да имат превъзходство в печелившите курсове през Северния Атлантически океан. Но тъй като не можела да се конкурира с „Кюнард Лайн“, чиито кораби били по–бързи, „Уайт Стар Лайн“ построила по-големи и по-луксозни кораби, с цел да привлича богати и известни личности.
Но „Титаник“ можел да бъде използван и по друг начин. Уилям Блеър, директор на Националните музеи на Северна Ирландия, казва: „Всяка година между 1900 и 1914 г. в САЩ пристигали почти 900 000 имигранти.“ За компаниите, извършващи курсове през Атлантическия океан, най-големият източник на приходи било превозването на имигранти от Европа към САЩ. „Титаник“ щял да служи и за тази цел.
Капитанът на „Титаник“ Едуард Смит знаел за опасностите, които криели ледовете в Северния Атлантически океан. Той често бил изминавал този маршрут с кораба „Олимпик“. Други кораби изпратили няколко съобщения за опасност от айсберги до „Титаник“, но те били пренебрегнати или изглежда не били получени.
Внезапно моряците на вахта предупредили, че пред тях има айсберг, но било твърде късно. Дежурният офицер на мостика избегнал челния удар, но не успял да предотврати страничния сблъсък на кораба с ръба на айсберга. В резултат на това корпусът на „Титаник“ бил повреден и водата нахлула в предните отделения. Капитан Смит скоро научил, че корабът е обречен. Той изпратил сигнал за помощ и наредил спасителните лодки да бъдат спуснати.
На „Титаник“ имало 16 спасителни и 4 сгъваеми лодки. Те можели да поберат около 1170 души, но на борда имало приблизително 2200 пасажери и екипаж. Положението се влошило, тъй като много от лодките потеглили, преди местата в тях да бъдат запълнени. Освен това хората в повечето лодки не се опитали да потърсят оцелели сред скочилите във водата. В крайна сметка били спасени само 705 души.
След трагедията с „Титаник“ властите издали наредби, които подобрили сигурността в корабоплаването. Според една от тях трябвало да има достатъчно спасителни лодки за всички на борда.
Години наред хората смятали, че „Титаник“ потънал толкова бързо, защото при злополучния сблъсък в корпуса му се отворила огромна пробойна. През 1985 г. обаче след откриването на кораба на дъното на океана изследователите стигнали до друго заключение. Те разбрали, че ледените води били причината стоманената обшивка да не издържи и да се пропука. По-малко от три часа след сблъсъка корабът се разцепил на две и потънал. Така катастрофата на „Титаник“ се превърнала в една от най–големите трагедии в историята на корабоплаването.
Още интересни факти:
„Карпатия“ е единственият кораб, който се отзовава на сигнала на „Титаник“. Капитанът на „Карпатия“ прави всичко възможно, за да откликне светкавично на зова за помощ.
Максималната скорост, която „Карпатия“ може да развие, е приблизително 27 км/ч., но капитанът дава заповед да се увеличи парното налягане в задвижването на кораба, което да ускори скоростта му до 32 км/ч. Той дори нарежда отоплението на кораба да бъде намалено, за да може енергията да бъде пренасочена в двигателите.
Тази допълнителна скорост подлага самия кораб на риск при избягването на айсбергите в Северния Атлантически океан.
Капитанът нарежда спасителните лодки да бъдат в готовност, разпределя тримата доктори, с които разполага, на различни места из кораба, за да посрещат спасените и да им оказват помощ.
Мобилизира силите, които има, за да качи на кораба си всички оцелели след катастрофата.
Корабът пристига на подадените координати в 3:30 ч. през нощта, но на мястото не се вижда нищо. След нареждане двигателите са спрени и всички от екипа са в търсене на оцелели от вероятно потъналия кораб.
Виждат бледа светлина, идваща от спасителни лодки. В 4:10 пътничка на име Елизабет Уолтън Алън е първата, която се качва на борда на „Карпатия“ и потвърждава трагедията пред екипажа.
Смята се, че „Титаник“ не е първият кораб, изпратил SOS сигнал, защото този тип съобщения са използвани при аварийни ситуации през 1908 и 1909 г.
Още в началото на катастрофата радиооператорите на „Титаник“ изпращат CQD-съобщение, в което „CQ“ означава, че се отнася до всички станции, а „D“ е за „distress“ или опасност.
След като ценното време за оказване на помощ на потъващия кораб започва да изтича, операторите изпращат ново съобщение „SOS“, което противно на много вярвания не означава „Спасете кораба ни“ (“Save Our Ship”). Кодът е просто три букви, които лесно могат да бъдат изпратени с морзов код и не могат да бъдат разчетени грешно – три точки, три тирета и три точки.
Заглавна снимка: Reference.com
ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
