На днешния ден, 23 април, през 1616 година видимия свят напускат трима велики автори – Сервантес, Шекспир и Де ла Вега. Съвпадение или не, и тримата оставят зад себе си истинска литература. Книгите им трябва да бъдат четени и препрочитани, защото винаги има какво още да научим от тях.
Мигел де Сервантес Сааведра е испански романист, драматург и поет, считан от много литературни критици и анализатори за най-великия испански автор. Неговият роман „Дон Кихот“ се приема за един от знаменитите шедьоври на световната литература.
Сервантес се ражда на 29 септември през 1547 година в Алкала де Енарес. През 1568-а, когато е студент, няколко негови стихотворения са отпечатани в том, публикуван в Мадрид по повод смъртта на испанската кралица Елизабет от Валоа. През 1569 г. отива в Рим, където започва работа при кардинал Джулио Акуавива. Скоро след това постъпва в испански военен полк в Неапол, Италия. Воюва срещу Османската империя в битката при Лепанто, където губи лявата си ръка. При връщането му в Испания през 1575-а, Сервантес е пленен от средиземноморски пирати. Отведен е в Алжир като роб и е държан там за откуп. По време на следващите пет години прави няколко героични, но неуспешни опита да избяга преди семейството му и приятели да го откупят през 1580-а.
Връща се в Испания на 33-годишна възраст и въпреки военните му заслуги и бедите му в Алжир, не е назначен на служба в семейство на благородник, което е обичайното възнаграждение за ветерани като него. Решава да стане писател и написва изумителен брой стихотворения между 1582 и 1585 година. От тях са оцелели само няколко. Неговият пасторален роман „Галатея“ (1585) го прави известен, но постъпленията от неговата продажба са недостатъчни, за да го издържат. Затова Сервантес постъпва на работа в държавната аднинистрация, първоначално като доставчик на продукти за флотата на Испанската Армада и по-късно като бирник. Правителството го вкарва в затвора няколко пъти, защото не може даде задоволително обяснение за липсата на данък по време на неговата събирателска дейност.
Вероятно по време на неговите престои в затвора у Сервантес възниква идеята за история за мъж, който се мисли за Странстващ рицар (рицар, който дири приключения) и се опитва да върши чудните подвизи, описани в средновековните разкази за рицарството. През 1605 г. първата част от неговия роман е издадена под заглавие „El ingenioso hidalgo Don Quijote de la Mancha“ („Хитроумният идалго Дон Кихот от Ла Манча“). Тя има такъв отличен прием, че само за две седмици след публикуването в Мадрид излизат и три пиратски издания. Донякъде заради тях, донякъде заради неумението да ръководи финансовите си дела, Сервантес така и не забогатява, въпреки огромния си литературен успех.
Да си припомним някои от цитати на Мигел де Сервантес:
„Жените се отнасят с пренебрежение към онези, които ги обичат и обичат тези, които ги пренебрегват.“
„Любовта е толкова голяма сила, че може да бъде надмината само от летенето.“
„Не искай като милост онова, което можеш да добиеш със сила.“
„Нека този, който е дал, мълчи; да говори този, който е получил.“
„Нищо не струва така евтино и не се цени така скъпо, както учтивостта.“
„Раздразнената и притисната към стената котка се превръща в тигър.“
„Свободата е на върха на копието.“
„Свободата е най-висшето благо.“
„Съвършено невъзможно е да напишеш произведение, което да удовлетворява всички читатели.“
„Шегите, предизвикващи болка, не са шеги.“
„Този, който пее, плаши враговете си.“
„Писалката е езикът на мисълта.“
„Любовта се ражда внезапно и жестоко.“
„За да постигне невъзможното човек трябва да опита абсурдното.“
„По-добре мъртъв, отколкото без чест.“
Откъс от „Дон Кихот“, когато Дон Кихот се обръща поучително към Санчо Панса, разкривайки му смисъла на свободата:
“Свободата, Санчо, е едно от най ценните блага,
с които Бог дарява хората.
С нея не могат да се сравнят нито съкровищата,
които крие земята, нито тези, които таи морето.
За свободата, както и за честта,
може и трябва да се жертва животът и обратно,
лишаването от свобода е най-голямото зло,
което може да сполети човека.
Казвам ти го, Санчо, защото ти видя пиршествата и изобилието,
на които се радвахме в замъка, който преди малко напуснахме.
Е добре, сред онези вкусни ястия и ледени напитки на мене ми се струваше,
че се измъчвам от глад, защото не им се наслаждавах свободно,
както бих им се наслаждавал, ако те бяха мои.
Задълженията да се отплатиш за направените ти благодеяния и милости са вериги,
които пречат на духа да бъде свободен.
…Помни, Санчо – ако избереш пътя на добродетелта
и се стремиш да вършиш само добродетелни неща,
няма защо да завиждаш на тези, чиито прадеди са били князе и сеньори,
защото кръвта се наследява, а добродетелта се придобива
и струва сама по себе си много повече от кръвта.”
Заглавна снимка: Descrier
ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
