Борис Димитров, „Обречени да бъдем двама“
Всяка сутрин се събуждам с теб и знам, че животът е очарователен. Единствено ти имаш значение. Единствено нашето общо бъдеще е от изключителна важност.
После си на дъното на чашата с първото кафе. Когато го изпия, ти си дребното сърчице, което остава на дъното. После си следобедната хапка какаов кекс, защото знам че го обожаваш. Покрай теб открих сладостта на вкусните малки кексчета. Сега вече не мога и без тях. Насладата да споделям всичко онова, което ти обичаш, ме изпълва с ентусиазма да те направя зависима от себе си.
Дишам чрез теб, смея се с твоята усмивка, казвам „обичам те“ по твоя неподражаем начин.
После си си слънцето по обед. После си луната посред нощ, която не ми дава да спя, защото няма нищо по-невероятно от това – да съзерцавам лицето ти. Възможността да те докосвам, е възторгът на собственото ми съществуване.
Без теб светът би бил най-пустото място във вселената. Без теб аз бих бил никой…
Посягам към поредното кексче. То ми напомня колко сладки са твоите устни, когато ми подаряват поредната целувка. Не спирай да ме обичаш. Нищо друго няма значение.
Борис Димитров
ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
