„Ромен Гари прекоси века като чергар, като безродник, не се подчини на никаква литературна школа, не се поддаде на никаква мода, опълчи се срещу всякакви квалификации и надменно прилагаше в действителността своята писателска свобода.” – казва Нанси Хюстън в книгата си „Надгробен камък за Ромен Гари”
За него казват, че е имал хиляда живота, освен този, който си е измислил. Подписва се под чудноватите си произведения с множество прозвища: Ромен Гари, Емил Ажар, Фоско Синибалди, Шатан Богат.
Зад всички тези псевдоними се крие Роман Кацев е роден на 8 май 1914 г. във Вилнюс, Латвия, обожаван от майка си, натурализиран французин от 1935г. В годините на Втората световна война е картечар от военновъздушните сили на Франция, заслужил „Кръст на Освобождението”. В средата на миналия век е един от най- популярните френски автори, а през 1956 г. получава наградата Гонкур за книгата „Корените на небето“. Втората си награда „Гонкур” получава под псевдонима Емил Ажар за романа „Животът пред теб”. Самоубива се на 66 години след дълъг депресивен период.
Представяме ви цитати на писателя:
„Истината ли? Коя истина? Истината е, че може би не съществувам. ”
„…не ви казвам, че човек не може да живее и без любов – може – и това е най-гадното.”
„Животът е сериозно нещо поради своята незначителност.“
„Мълчах с целия дар слово, на който съм способен.“
„Но усмивките често са тъжни, трябва да им влизаме в положението.“
„Много хора не се чувстват добре в кожата си, защото тя не е тяхна.“
„Добре известен дихателен метод е това, през носа – опитваш се да го вирнеш високо, за да спасиш личното си дишане.“
„Не знам дали хората достатъчно ясно осъзнават огромното значение, което едно събитие може да придобие, когато има опасност да не се състои.“
„Истината е, че животът ни бе захвърлил в канавката и единия, и другия, а това винаги се нарича среща.“
„Няма стари чанти, това са истории без любов.“
„Как искаш хора да разпознават истинското от фалшивото, когато умират от самота?”
„Човек винаги е по-голям мръсник, отколкото си мисли.“
„Не с всички истини може да се живее. Често в тях няма парно и човек може да пукне от студ.“
„Хората забравят, че онова, което преживяват, не е смъртно.“
„Има моменти, в които съм в състояние да хвана ужаса, да му извия врата и да го принудя да се киска, за да пукне по-бързо. Смехът, това понякога е начин да накараш ужаса да хвърли топа.“
Три откъса от произведения на Ромен Гари:
„Има неподходящи срещи, това е всичко. И на мен се е случвало. На теб също. Как искаш хора да разпознават истинското от фалшивото, когато умират от самота? Срещаш някого, опитваш се да го направиш интересен, измисляш го изцяло, обличаш го глава до пети в качества, затваряш очи, за да ги видиш по-добре. Ако е красив и тъп, намираш, че е умен; ако той те намира за тъпа, се чувства умен; ако забележи, че гърдите ти са увиснали, те намира за индивидуална; ако започнеш да усещаш, че е мекотело, си казваш, че трябва да му помогнеш; ако е невежа, ти пък знаеш за двама; ако иска да го прави през цялото време, си казваш, че те обича, а ако няма склонност към това, си казваш, че не това е важното; ако е стиснат, значи е прекарал бедно детство; ако е темерут, си казваш, че е естествен и продължаваш така, със зъби и нокти да отричаш очевидното, а то ти се вре в очите и ей това се нарича проблеми на двойката, проблемът на двойката, когато вече не можете да се измисляте един-друг и тогава настъпва скръбта, злобата, омразата, отломките, които се опитвате да залепите заради децата или просто защото предпочиташ да си в лайната, само не сама.“ – „Сияние на жена“
„- Нищо не разбирам от любов.
– То е защото самата любов разбира всичко и просто трябва да я оставиш да действа. Достатъчно е да си вземеш абонаментна карта, за да смениш транспортното средство.
– Наистина го обичах десет години. И когато престанах да го обичам, се опитах да го обича още повече. Върви, че разбери.
– Вина. Човек изпитва срам. Не иска да го приеме. Бори се с това. Колкото по-малко обича, толкова повече се опитва. Понякога прави такива усилия, че се задушава. Всъщност, онова, което се харесва на онези горе, не са нашите победи или провали, а красотата на усилията ни.“ – „Сияние на жена“
„Преди можехме да не се познаваме. Да съхраним илюзиите си. Днес благодарение на медиите, светът става много по-прозрачен. Най-голямата революция на модерните времена е тази ослепителна видимост на света. За последните 30 години тя ни помогна да научим повече за себе си, отколкото за предходните хилядолетия, което е травматизиращо. Когато най-сетне спрем да си повтаряме, че това не сме ние, че това са нацистите, камбоджанците, или там…, тогава най-сетне разбираме, че всъщност всичко опира до нас. Самите нас, навсякъде и във всичко. Оттам и чувството за вина. Току-що разговарях с млада жена, която имаше намерение да се самозапали в знак на протест. Така и не ми каза срещу какво. Впрочем ясно е. Отвращението. Безсилието. Отхвърлянето. Мъката. Възмущението. Станали сме без-ми-лост-но прозрачни за собствения си поглед. Извадили са ни грубо под ярката светлина на прожекторите и това не е много весело…“ – „Терзанията на цар Соломон“
Заглавна снимка: Culturebox
ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
