Изборите, които правим, ни отличават като хора

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Добромир Банев за застраховката на собствената ни съвест и за добротата, която трябва да извадим на показ

Вселената не ни дава онова, което искаме, но ни осигурява това, от което се нуждаем. Когато се затвори врата, отваря се нов прозорец. Инстинктите ни карат да вървим напред, а разумът ни помага да изберем начина. Около нас е пълно с чужди страдания. Не знаем дали те са заслужени или не, но когато станем техни неволни свидетели, обикновено изглеждат несправедливи. Страхът, че можем да преживеем тази несправедливост на собствен гръб, за малко връща добротата в нас.

Тогава си припомняме, че сме хора.

Всеки има своите чувства. Не трябва да подвеждаме никого с неясните си намерения към него и към света. Рано или късно егоизмът връща бумеранга на безразличието, който се стоварва върху главите ни. Телата ни са подвластни на физическите закони, но умът и сърцето сякаш се владеят от тираничните правила на метафизиката. Не можем да живеем в хармония със себе си, ако не уважаваме чувствата на другите.

Най-добрата застраховка за съвестта е да бъдем съпричастни с чуждата тъга.

Не вярвам в кармата, но вярвам че сме отговорни с действията си за собствената си съдба. Някой ден ние всички ще се озовем в положението на хора, които биха искали да благодарят на някого за оказаната помощ.

Старостта няма да отмине никого от нас.

Нормално е човек да бяга от нещата, които му носят болка. Но ако от чуждата болка можеш да се скриеш, собствената непременно ще ти припомни колко важно е да имаш на кого да се опреш. Не можем да споделяме само радостта. В този наш твърде кратък живот егоизмът не може да бъде на почит.

Тъгата, разбира се, има свойството да бъде и креативна. Тя е по-подходяща от радостта за написването на една книга или за рисуването на една картина. Който изпитва тъга, носи отговорност към чуждата мъка в сърцето си и осъзнава причината за сполетялата го несправедливост. Ние се учим от грешките и от обстоятелства, които няма как да избегнем и да предвидим.

Истински радостен е само човекът, познал с(ъс)траданието.

Не трябва да забравяме, че добротата е безплатна. Не трябва да забравяме, че часовете, с които отмерваме всяка секунда от живота си, не съществуват. Времето не съществува. Няма причина да се надяваме да оправим грешките, които могат да бъдат избегнати. Трябва да даваме, за да ни се даде. Трябва да посеем, за да пожънем. Добротата е ключът към всяко друго същество, с което делим света тук и сега. Поводите за радостта са вътре в нас. Поводите за тъгата също. Животът ни се състои в изборите, които правим.  Това ни отличава като хора.

Добромир Банев

ARTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Оскар Уайлд: От вълненията може да ни излекува само душата

Оскар Уайлд е от онези автори, които задължително трябва да бъдат препрочитани, защото в книгите му има мъдрост, каквато животът притежава, но не винаги...

Не ми отделяй много време…

*** Не ми отделяй много време, въпроси не задавай ти. С очи и ласкави, и верни не срещай моите черти. По пролетните локви тръпни следите ми недей следи. Не ще се...

Луиза Мей ОЛКЪТ: Любовта е велик разкрасител

Луиза Мей Олкът е най-известна със считания за литературен шедьовър роман „Малки жени“, преведена и на български. Други популярни нейни произведения са „Малки мъже“,...

Кои са най-богатите скъперници на всички времена

Много богаташи водят разточителен начин на живот. Има обаче и такива, които не обичат да дават пари за глезотии, въпреки огромното си състояние. Да...

Когато нещо си отиде, друго заема мястото му. Любовта предпочита да влиза с взлом.

Счупеното не се лепи, а единствено водата е в състояние да запуши празните пространства – дори най-недостъпните. Природата не търпи състоянието на вакуум, затова...