Картините му се продават за милиони долари, но славата не заслепи таланта на артиста
Анастас Константинов е починал рано сутринта днес, 2 юни, едва на 61-годишна възраст от инсулт, научи ARTday.bg. Последно е работил върху две огромни маслени платна, оценени за над 1 200 000 щатски долара. Творбите му са познати от Германия, до Япония и Съединените щати, където художникът живее и твори известно време.
Анастас Константинов завършва специалност „Живопис“ във Великотърновския университет 1982 г. През 40-годишната му творческа кариера има над 40 самостоятелни и 120 групови изложби. Негови творби са притежание на Национална художествена галерия – София, Софийска градска художествена галерия и почти всички градски художествени галерии в България, собственост на акционери на МОМА – Ню Йорк, както и в значими колекции в Европа, Съединени щати, Арабски емирства, Япония и др.
Пловдивският художник получи поклон за творбите си в Америка. Анастас Константинов, наричан от американците Bulgarian Rainbow, успя да види как ценители зад океана купуват неговите картини в Питсбърг и ги целуват като икони. Виждаш ли, това са новите икони на Америка, чуло се на вернисажа на БГ маестрото в Щатите. А той само повторил репликата на мениджъра си г-н Чели.
Самият г-н Чели хич не е случаен човек в Америка. Създател и ръководител на US Project Anastas-проект с дългосрочна програма за 5 години. И с ясна цел-поставянето на изкуството на Анастас на американския арт пазар. Тази програма е била създадена и с помощта на г-н Монти Кривела, който се явява консултант на същия проект. Това стартира, след като те се допитали до мнението на американски арт експерти по отношение на изкуството на един от най-продаваните в Европа български художници. Тяхната оценка е била, че при една добра арт-мениджърска работа и с качеството на живописта, която Анастас създава, те биха били в състояние да вдигнат изкуството му с 5 % от най-доброто за Америка. Двамата били учудени, че такъв художник е останал толкова дълго време скрит от техните погледи. Тяхното обяснение било, че това се е случило поради политически причини, заради Берлинската стена и разделението на света. Самата програма включва участие в световни арт панаири, самостоятелни изложби в галерии на високо ниво, среща с критици, интервюта в американската преса и друго.
В Америка Анастас е нарисувал около 26 картини за престоя си там. А изложбата, която открива, е с повече от предвидените картини, защото там имало вече негови такива.
Тогава художникът споделя: „Седмица преди да започна да рисувам в Америка, моят арт мениджър ме заведе в бар за пури. Там, се пушат, дегустират и купуват. Заприказвахме се със собственика и той ни почерпи малцово уиски. Получи се страхотна среща с разговор за изкуството и други теми. Малко преди да тръгнем, собственикът покани няколко деца, които разбрахме, че са неговите. Той имаше много деца. Най-малкото беше момиче, мулатче на около 5 годинки, което се появи с невероятна усмивка и излъчване. В един момент, ако гледаш очите й, без да виждаш устните, забелязваш, че всъщност очите се смеят. Тогава не мислих, че това ме е впечатлило. Обаче след около седмица започнах да рисувам върху бяло платно с размери 2,80 метра, това голямо платно, което толкова впечатли Америка. Посветих картината на момичето с име Макензи, но повече никога не я видях…“
Картината се казва Целувката на Макензи. Неслучайно в списание Pittsburgh Post-Gazette са сложили снимка с точно тази картина. Това е бил изборът на журналиста.
„Аз съм рисувал на много места по света, които ми влияят по различен начин. Затова и картините са ми различни. Например, в Гърция за първи път в моите картини се появи синьо, което проф. д-р Аксиния Джурова в последствие го нарече „византийско синьо“. Когато съм рисувал в Полша се появиха социални теми. Знамето им е бяло и червено и в картините ми закапаха червени капки кръв. Когато рисувах в Малта се появиха много топли цветове. Всичко, нарисувано там е жълто, оранжево, червено и от платното блика топлина, която оказа влияние и на по-нататъшното ми творчество. В Италия се появиха класически елементи, които не са характерни за цялото ми творчество. В Америка може би направих няколко крачки напред, по отношение на свободата, която бях постигнал в последните си творби в България преди да замина за Щатите“, споделя Анастас.
Само преди дни приключи изложбата на художника в галерия „ЛИК“ в София.
Поклон пред паметта му!
ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/