Ферит Орхан Памук е роден на 7 юни 1952 г. в Истанбул. Произхожда от семейство, което се ползва с общественото уважение. Баща му е е директор на турския клон на IBM.
Памук се дипломира Робърт колидж, след което учи архитектура в Истанбулския технически университет. Това е времето, в което той започва да се занимава с писане. През 1977-ма завършва журналистика в Истанбулския университет, в периода 1985 – 1988 г. посещава Колумбийския университет в Ню Йорк и Университета на Айова.
Сред най-известните му книги са „Името ми е Червен“, „Истанбул“, „Сняг“, „Бялата крепост“, „Други цветове“, „Музей на невинността“.
На 12 октомври 2006 г. е награден с Нобеловата награда за литература.
Когато посети българската столица през 2011 година, писателят сподели, че София много му напомня за Истанбул. „Всички казват, че е проклятие да се родиш на Балканите, но е в нашите ръце да превърнем това проклятие в дар“, каза още той при престоя си у нас. „Пиша, защото животът е кратък и искам да напиша всички книги, които съм планирал“.
Нобеловият лауреат Орхан Памук работи над своя най-нов роман „Странност на ума” в продължение на 6 години. Това е историята на продавача на боза Мевлют, жената, на която той пише любовни писма в продължение на три години и техния живот в Истанбул. Едва дванайсетгодишен, Мевлют напуска родното си село и се озовава сред шеметната пъстрота на огромния град. Сред чезнещия в миналото стар град и светкавично издигащата се модерна метрополия се вие житейският път на Мевлют. Съпроводен от необичайните развития на една голяма любов, той си остава скромен продавач на боза, замечтан наблюдател на трескавите амбиции на света около себе си. Неговата лична история се разгръща на фона на ключови моменти от най-новата турска история като политически сблъсъци и военни преврати, които оформят съвременното лице на страната.
Мевлют винаги се е питал какво точно го отличава от всички останали, откъде идва неговата „странност на ума”. Религия, политика, пари – фокусите на човешките желания и мисъл – са основа на събитията, прелитащи покрай Мевлют, насочил собствените си търсения по-скоро дълбоко навътре себе си, отколкото навън.
Какво има по-голямо значение: това, което желаем или това, което ни е подготвила съдбата? Дали решенията ни определят ще бъдем ли щастливи или не, или тези неща зависят от обстоятелства извън нашия контрол? Романът „Странност на ума” се опитва да отговори на тези въпроси, докато обрисува панорамна картина на противоречията между градския и семейния живот, засягайки и вечно актуалната тема за мястото на турската жена в модерния свят.
Книгата е едновременно съвременна сага, разказана с колоритните гласове на многобройни герои, пъстра картина на житейските съдби на хората, променили облика на Истанбул през последните петдесет години, и хипнотичен разказ за духовни търсения и копнежи.
Представяме ви избрани мисли на писателя:
„Описвам Истанбул, когато описвам себе си, и описвам себе си, когато описвам Истанбул.“
„Животът е кратък и трябва да уважаваме всеки миг от него.“
„В романите си рисувам свят, в който всеки има частица правота.“
„Нищо не е толкова удивително, както живота. Освен писането.“
„Литературата ми е необходима като лекарство. Литературата, която всекидневно, като пристрастените, ми е необходимо да „поемам“ с лъжица или спринцовка, притежава определени свойства и натоварена със смисъл консистенция.“
„С годините все повече укрепва вярата ми, че функцията на литературата не е толкова в това да описва света, колкото да „вижда света чрез думите“. От момента, в който писателят започне да ползва думите, както се ползват цветовете за създаването на една картина, той преоткрива за себе си колко смайващо и фантастично място е светът и същевременно, разчупвайки езиковите закостенелости, открива собствения си глас. Ето защо, за да погледнеш на света като дете, са необходими лист, писалка и оптимизъм.“
„Добрият актьор представлява трупалите се с години, със стотици години сили на историята, сбутани в някой ъгъл, разпукали се, но успели да се измъкнат наяве и останали без изказ. В най-затънтените кътчета, из най-неведомите пътища, насред най-отдалечените сцени той цял живот търси гласа, който да го дари с действителната свобода.“
„Не можеш да се качиш на кораба на живота, да предприемеш това еднопосочно пътуване веднъж и после, когато свърши, да го повториш, но с книга в ръка, независимо колко сложна или трудна за разбиране е тя, след като я свършиш, можеш, ако желаеш, да се върнеш в началото, да я прочетеш отново и така да разбереш трудното, а с него да разбереш и самия живот.“
„Всеки живот е единствен и безподобен. Всеки разказ е разказ, защото е единствен и безподобен. Всеки писател е по своему нещастен писател.“
„Не взимайте всичко чак толкова на сериозно. Не е ли животът красив? Обърнете внимание на подробностите, най-важното нещо в живота е щастието, възможността да оцелеем в това нетолерантно общество, което сами си създадохме.“
„Вярвам в свят, в който няма герои. Разбира се, аз се възхищавам на личния кураж, на интелекта, на усърдната работа. Това са качества, които истински ценя… и които притежават толкова много „обикновени“ хора.“
„Пиша, защото имам вродена нужда да пиша! Пиша, защото не мога да върша нормална работа като другите хора. Пиша, защото искам да чета книги като онези, които пиша. Пиша, защото се гневя на вас, защото се гневя на всички. Пиша, защото обичам да седя по цял ден в една стая и да пиша. Пиша, защото мога да участвам в истинския живот единствено, като го променям. Пиша, защото искам всички вие, целият свят, да знае какъв живот сме водили и продължаваме да водим в Истанбул, в Турция. Пиша, защото обичам мириса на хартия, писалка и мастило. Пиша, защото вярвам в литература, в изкуството на романа повече, отколкото вярвам в каквото и да било.“
„Идеализмът, нереалният идеализъм винаги се конфронтира с реалността на хората, на човека от улицата. Детайлите от ежедневието винаги са по-убедителни от която и да е политическа фантазия и демагогия.“
„Модерността значи свръх изобилие. Живеем във време на масово произвеждани стоки, които просто се появяват в ежеднението ни, стоят на масите ни, по стените ни. Използваме ги – повечето от нас дори не ги забелязват – и след това те отново изчезват незабележимо, без фанфари.“
Заглавна снимка: Culturebox – Franceinfo
Димитър Янков
ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
