Антон Страшимиров: Разкрийте сърцата и душите си за обич!

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Антон Тодоров Страшимиров е роден на 15 юни 1872 година в град Варна. От юношески години, благодарение на брат си Димитър Страшимиров, започнал да се интересува от литература. В първи клас вече можел да чете на руски, а във втори написал първото си стихотворение. По-късно се отказал от ритмичното слово, за да пише разкази. През 1892 година в списание „Лъча“ е публикуван разказът му „Дулчев“, който авторът подписва с псевдонима „Мирьо“. С него ще подпише още свои разкази, а с времето ще се множат и псевдонимите му.

След като учителства известно време в Бургаско,  през 1895 година Страшимиров заминава за Швейцария и в Берн слуша около две години лекции по литература и география. Без да довърши науките си, връща се в България и отново преподава – първо във Видинската гимназия, после получава учителско място в Казанлъшкото педагогическо училище. В последното изкарва само година – уволнен е заради побой над кмета на града и така завинаги приключва с учителската дейност.

В ранните разкази на Страшимиров – „Анатема“, „На нивата“, „На широк път“, „Данаил“, „Косю“, се долавят влияния на народничеството. Герои на разказите му са бунтари, непокорници, които не се помиряват с неправдите. В първата си повест „Щастието на един век“ (по-късно със заглавие „Габровка“, „Еснафка“, отпечатана в сп. „Български преглед“, 1900) авторът възхвалява добродетелите на българката – пазителка на родовите традиции от предосвобожденската епоха. Опитвайки се да разруши „старата битова кора“, Страшимиров създава поредица романи, в които се стреми да обхване живота на големия град, да разгадае духовната криза на интелигенцията. Романът „Смутно време“ е опит за пресъздаване на обществения живот в България след 1886. В следващите си творби с градска тематика – „Среща“, „Висящ мост“, „Бена“, „Пропаст“ Страшимиров продължава да търси новите социални, икономически и психологически промени в градския начин на живот, опитва се да обясни драмата на героя интелигент, навлизайки в сферата на подсъзнателното, ирационалното, субективистичното. Автор е на народоведски проучвания, събрани в книгата „Нашият народ“, където подробно разглежда българските етнически групи; на много пътеписи, селищни проучвания, очерци, брошури по македонския въпрос, литературни студии и статии. Произведения на Страшимиров са преведени на полски, руски, сръбски, унгарски, чешки… Подписвал е своите торби с различни псевдоними: Н. Бистренов, Босилко, А. Бъднев, Данила, В. Данилов, Дойрян, Г. Живков, Земен, Истров, Кинема, К. Кънчев, Мирьо, Наблюдател, Постов и др.

Писателят умира на 7 декември през 1937 година във Виена.

Резултат с изображение за антон страшимиров цитати

Представяме ви избрани мисли и цитати на Антон Страшимиров:

„За да се постигне добър език и лек стил са потребни две качества, които наглед се изключват: трябва школуване в езикознание (писателство) и трябва вдъхновение.“

„Първа длъжност на писателя е да не се доверява на фигурите и метафорите, ако не може съвсем да ги изгони изпод перото си. Език, най-богат с образи, обикновено е най-беден с идеи.“

„Мене някога в полето роден брат ме погуби, казва пустинникът на майстор Никола. – Аз и грях нямам – нищо нямам. Имах мило – имах радост – някога в полето – роден брат ме ограби. И ме погуби – роден брат – с лъжа и срам ме погуби.“ – „Над безкръстни гробове“

„Ние сме изстрадан и почти обезверен народ. От там е основната черта в характера ни днес: антисоциални сме, почти анархистични. Моралните ценности у нас са затвърдени повече край тъмна мъченишка битова кора. И когато тя рухва, както е днес, разголването е неминуемо.“ -Предговор към „Грях“

„Ех, мили, хубави, тъжни и мъчни есенни дни. Храната е в пълните хамбари; веселието е по хора и седенки; тъгата е по изрежданата младост на вчерашните отрастъци, а мъката – ах, тая черна мъка по тия видими и невидими несгоди!… Да, мили, хубави, тъжни и мъчни есенни дни! В тях е животът по нас, и в тях е теглото. Защото нима е тегло на оран, сеитба, коситба? Нима е тегло на жетва и вършитба? Трудът – макар и черен, макар и денонощен – е благодат от Бога. Но пък нима е в него животът? О, тежки са есенните дни – дни на разплата с бляновете на сърцето и дни на възмездие за човешката слепота, бездушие и коравина!…“ – „Есенни дни“

„Тъга и чернило вее сега от това тихо дворче със спретната градинка, свито сякаш гнездо, под моя прозорец; като застаряла и грухнала изглежда малката селска къщица. Човешкият живот! – каква непрестанна върволица е той, върволица от любов и вяра, надежда и измама, радости и сълзи, сълзи…“ – „Данил“

„Хубав е животът, о, младеж, а дваж е той по-хубав за нас – синове на тих, непокварен и мъченишки народ. Пътят на живота ни е оросен със сълзи от всенароден копнеж за обич, добро, светлина. Разкрийте сърцата и душите си за обич, добро и негасими лъчи! О, въоръжете се с това и всяка стъпка от живота ви по затънтените наши села и колиби, из които вий утре ще се пръснете като скромни труженици, – всяка стъпка, казвам, от живота ви по там ще бъде само едно благатно шествие.“ – „На моите ученици“

Димитър Янков

ARTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Краят на невинността

"Cветът се променяше, невинността си бе отишла, добродетелите също. Върху ръждясващия свят бе плъзнала тревога: какво ли не бе изгубено - и добрите обноски,...

Руси Чанев преразказа „Под игото“ на съвременен български

78-годишната легенда на българския театър и кино Руси Чанев едва ли си е давал сметка на какво ще се изложи, заемайки се с адаптацията...

Висоцки: И не си доживях, и не съм си допял…

„И не си доживях, и не съм си допял...” Такива откровения пишеше Владимир Висоцки. И наистина не си доживя, и не си допя –...

Десислава Стоянова се разделя с „Преди обед“ след 12 години

Едно от най-популярните лица на bTV, Десислава Стоянова, ще направи последния си ефир като водеща на предаването "Преди обед" утре. След 12 години, изпълнени...

Вероятно Селин Дион ще пее на откриването на Олимпийските игри

Селин Дион може да се завърне на сцената по време церемонията по откриването на Олимпийските игри в Париж на 26 юли, съобщи Variety. Ако...