Отбелязваме рождението на световния драматург с избрани негови цитати
Луиджи Пирандело е един от най-великите драматурзи на 20 век. Нобелов лауреат за литература през 1934 година „за ролята му в разрушаването на старата сълзлива еснафска драматургия с позитивистка подплата”. Роден e на 28 юни 1867 г. в Агридженто, Сицилия. На 12-годишна възраст пише първата си трагедия „Варварин” („Barbaro”), която не е запазена. Творбите на Пирандело включват романи, стотици разкази, както и около 40 пиеси. Трагичните фарсове, които е създал често се разглеждат като предшественици на театъра на абсурда. Звучи странно, но именно благодарение на Мусолини творчеството му е представено в Лондон, Париж, Виена, Прага, Будапеща, Германия, Аржентина и Бразилия, и му носи световна слава. Въпреки това, писателят има постоянен конфликт с известните фашистки лидери, затова до самата си смърт остава под строгия надзор на тайната полиция. Не спира да пише до последния си дъх. Спял само по три часа на нощ, изкушен от размислите за света, философията и психологията – размисли, вдъхновили романи, разкази, стихове и пиеси.
На български език са издадени много от книгите на Луиджи Пирандело, между които „Някой, никой и сто хиляди“, „Шест лица търсят автор“, „Покойният Матиа Паскал“, „Лиола“, „Падуански каскет“, „Избрани творби“… Последната негова пиеса, която бе поставена на българска сцена, е „Каквато ти ме искаш“ (Народен театър „Иван Вазов“, постановка на Стефан Москов, получил „Аскеер“ 2015-а).
Драматургът-писател умира сам в дома си в Рим на 10 декември 1936-а, две години след като му е връчена Нобеловата награда. В завещанието му е написано: „Кажете на приятелите и на неприятелите, на всички вестници да не говорят за моята смърт, да не ме споменават дори… Никой да не ме придружава. Искам да бъда изпепелен и прахът ми да бъде хвърлен на вятъра, ако може, при нашето море край Сицилия”. Единствените същества, които го изпращат, са каруцарят и един кон. Пратеникът на дучето казва след погребението: „Отиде си, тръшкайки вратата!”.
Представяме ви избрани цитати от Луиджи Пирандело:
„Така е, само ако ти мислиш, че е така.“
„Ако само можехме да видим предварително колко вреди идват от опитите ни да вършим добро.“
„Моята любов винаги е била съня, който ме спаси и ми позволи да мечтая.“
„Не е достатъчно оценяван фактът, че лудите хора всъщност са късметлии.“
„Всеки може да бъде герой от време на време. Но джентълмен е нещо, което трябва да бъдеш винаги.“
„Природата използва човешкото въображение, за да издигне творението си до нови висини.“
„Представям ви се по начин, който е подходящ за връзката, която искам да установя с вас.“
„Логиката е едно, човешкото същество е друго. Лесно можеш да предложиш логическо решение и да се надяваш силно в сърцето си, че то няма да се получи.“
„Ще се научиш за собствена сметка, че по пътя си всеки ден ще срещаш милиони маски и много малко лица.“
„Ние сме такива, каквито сме, и нямаме друга действителност извън тази илюзия.“
„Едно действащо лице винаги има право да пита някой човек кой е „той”, защото действащото лице има наистина свой живот, белязан с неговите характерни черти, поради което то е винаги „някой”. Докато един човек… взет ей тъй, изобщо, може и да не бъде „някой”.“
Димитър Янков
ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
