Именитият писател за себе си и няколко цитата от „Под игото“, актуални и днес
На днешната дата, 9 юли, през 1850 година, в Сопот се ражда най-известният български писател – Иван Минчов Вазов. Той завинаги остава в историята с творбите си ,,Под игото“, ,,Дядо Йоцо гледа“, ,,Българският език“, ,,Епопея на забравените“ и много други. Верен на стремежа си да съживи и поддържа патриотичния пламък в българските сърца, Вазов не се колебае да твори във всички жанрове на художествената литература.
Ето какво каза сам за себе си в кратка автобиография:
„Родих се в Сопот на 1850 година.
Свърших трикласното училище там; следвах на 1867 година в четвърти клас на Пловдивската гимназия. По-горе не отидох… Чрез постоянно и безсистемно четене книги довърших – тъй да се рече – моето самообразование. Но в него останаха големи празнини…
Записах стихове – зачиракувах в поезията – от 18-та си година. От 20-годишната ми възраст се захвана периода на моите безконечни скитания из странство, имайки два неотлъчни другаря: бедността и вдъхновението. Нуждата и съдбата ме развождаха цели 25 години из Румъния, Турция, Русия, Гърция, Швейцария, Франция, Италия и пр., винаги сиромах, винаги богат със звучни рими и песни.
От 1895 година, по-честит от Скитника евреин – аз видях края на моите странствания, познах вече мирен живот в София.
Но пак не патасах… творческият демон постоянно ми нашепваше: „Работи!“ И аз работих и изливах съдържанието на моята душа в песен. Дадох всичко добро, каквото можах да дам на отечеството. Малко бе, но толкова имах.
През моя дълъг писателски живот имах и радости, и страдания. Първите бяха къси, скоропреходни, вторите бяха по-големи: аз понесох неизчислими удари, изтърпях болежки от немилостиви бодове на честолюбието и на вярата ми.
Но аз не клюмнах, все вървях напред, защото Стара планина, под чиито борове се родих и чист въздух дишах предаде на духа ми твърдостта на своите скали.
Но да не хуля Бога: 24 октомври т.г. чрез най-величавия начин ме обезщети, той освети с лучезарно слънце облачното небе на моята късна есен.
3 ноември 1920, И. Вазов“
Почитаме паметта на Иван Вазов с избрани цитати от „Под игото“, актуални и в наше време:
„В критически минути куражът и присъствието на духа у едного магически действуват въз масата и я подчиняват. Тогава началник е оня, който поиска да бъде.“
„Колкото за принципите на социализма, с които ни угощавате, те не са за нашия стомах, българският здрав смисъл ги отхвърля и те нито сега, нито кога да е не могат да намерят почва в България.“
„Един народ поробен, макар и безнадеждно, никога се не самоубива: той яде, пие и прави деца.“
„На обида кървава – отмъщение страшно.“
„Който повдига революция, всичко забравя.“
„Които се карат, те се обичат.“
„Страхът е най-висшата и безобразна форма на егоизма.“
„Да знаеш да умираш – ето разковничето на победата.“
„Наздраве, дружино! Кой що желае, господ да му даде; който нам злото мисли, господ да го очисти! Който нас мрази, по корем да се тътрази!“
,,Въобще нещастията на другите необходимо събуждат у дребните души три чувства: първо – удивление, второ – вътрешно задоволство, че бедата не е на твоя глава; и, трето – скрито злорадство.“
“ -…никаква българска свобода не съществува.
-Не съществува, но ще я сдобием, приятелю мой.
-Как ще я сдобием?
-Като пием – отзова се някой иронически.
-Не, като се бием!“
„Да имаш милост към немилостивите е така подло, както да я очакваш от тях.“
„България заслужава да се потрудим за нея.“
ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
