Блез Паскал е роден на 19 юни 1623 г. в Клермон-Феране, Франция. Майка му умира, когато е на 3 години. Баща му Етиен е избран за кралски съветник – бил изключителен математик и астроном. Смятал, че математиката е сложна наука и с нея човек трябва да се занимава след 15-годишна възраст, затова едва удържал сина си, който едва на 12 години сам стигнал до някои геометрични изводи и се опитвал да докаже 32-та теорема от първата книга на Евклид – че сборът от ъглите на триъгълника е равен на сбора на два прави ъгъла. Така Блез Паскал си спечелил прозвището дете-чудо.
Момчето се развивало изключително бързо и когато станало на 16 г., написало първия си забележителен труд – „Опит за коничните сечения“, съдържащ теоремата, която днес се нарича теорема на Паскал. По волята на Нейно Величество бащата на Блез започнал да работи като пълномощник по събирането на данъците. За да облекчи работата на баща си, който правел огромни финансови разчети, Блез Паскал създал малка по обем машина, която можела да събира и изважда. За това си изобретение той получил кралска привилегия – Паскалево колело.
Няколко години по-късно Етиен си навехнал крака. За него се грижели двама известни лекари-духовници. По това време янсенизмът се стремял да реформила католическата църква и да възстанови учението на Августин за предопределението и благодатта. Изпадайки под тяхно влияние, Паскал духовно се преобразил, а сестра му Жаклин дори станала монахиня.
Увлечен от физиката, Блез Паскал се опитал да обобщи изводите на Торичели за живачния стълб, устройвайки публични демонстрации. През 1647 г. той се връща в Париж, среща се с Рене Декарт и публикува Новите си статии, отнасящи се за пустотата. Заедно със зет си извършва барометрични изпитания в подножието на планината. Тези знаменити опити откриват пътя към систематизирано изследване в областта на хидродинамиката и хидростатиката и разрушавата схващането, че природата се плаши от пустотата. По това време Паскал изобретил хидравличния шприц и хидравличната преса. Трактатът му за пустотата – с основната мисъл, че човекът е предназначен за безкрайността, не бил публикуван, след смъртта му били намерени само няколко фрагмента. За разлика от Декарт, Паскал изповядва твърдата си привързаност към реализма. Според него разумът трябва напълно да се подчинява на фактите. Остро осъзнавал необходимостта от конкретното и затова не бил склонен да теоретизира излишно – изучаваният предмет според него винаги трябва да бъде изследван и да се превърне в осезаем.
След смъртта на баща си и монашеството на сестра си, Блез Паскал бил много самотен. Лекарите му препоръчали почивка. След като се възстановил, Паскал написал „Трактат за равновесието на течностите“ и „Трактат за теглото на масата и въздуха“, както и „Трактат за аритметичния триъгълник“.
И все пак умът му не бил свободен, той не бил удовлетворен от науката. През нощта на 23 ноември 1654 г., във времето от десет и половина вечерта до 12 и половина през нощта, в съзнанието му настъпил истински вътрешен преврат. Той установил мистичен контакт с Бог, отдалечил се от светския живот и се посветил на Исус Христос. Това, което станало с него, Блез Паскал написал на късче хартия, което след смъртта му било намерено в подплатата на джоба му. Краткият текст носел заглавие „Амулет на Паскал“ или огън – това била уникална бележка с описан мистически опит.
Паскал започнал да отделя повече време за молитви и за четене на Бибилията, приобщил се към религиозния живот. Заради нападките на иезуитите той бил помолен от янсенистите и от самия Арно да използва остроумието и талнта си и да повлияе на общественото мнение. Така се появили 18–те „Писма до провинциалиста“, в които той обвинявал иезуитите в използването на доктрини за съхранение на собствения им орден и призовавал към морално съвършенство и абсолютни ценности. Той имал намерение да напише апология на християнската религия, но му попречило влошеното му здраве. Независимо от това през 1661 г. Паскал успял да изобрети средство за придвижване в съвременния град – многоместни карети по пет су, които скоро тръгнали по парижките улици.
Блез Паскал умира, причестявайки се преди смъртта си, на 19 август 1662 г. Главният му труд „Мисли за религията и другите предмети“ или както е по-известен – „Мисли“, останал незавършен. Всяка дума в тях е пронизана от живата му мисъл, от страстната му вяра и неугасимата му любов към истината. Били направени много опити този труд да бъде издаден, но едва след десетото издание планът на Паскал и редът на фрагментите станали ясни. Ръкописът на „Мисли“-те се пази днес в Националната библиотека в Париж.
Представяме ви избрани цитати на Блез Паскал:
„Инстинкт и разум – признаци на две природи.“
„Както се развращава умът, така се похабява и чувството. Умът и чувствата се усъвършенстват в разговорите ни с другите хора. Пак в разговорите те се похабяват. Полезните разговори ги оформят, а вредните ги развалят. Затова най-важно от всичко е да умеем да подбираме събеседниците си, за да се развиваме, а не да похабяваме ума и чувството си. А не можем да направим този подбор, ако умът и чувството не са вече усъвършенствувани, а не похабени. Така се получава омагьосан кръг и блажени ония, които се измъкват от него!“
„Колко е суетна живописта, предизвикваща възхищение от сходството с оригинала, който никого не възхищава!“
„Любознателността е само суета. Най-често искаме да знаем, само за да можем да го покажем.“
„Най-непоносим е за човека покоят, ненарушаван нито от страсти, нито от дела, нито от развлечения, нито от знания. Тогава той чувствува своята нищожност, изоставеност, несъвършенство, зависимост, своето безсилие и празнота.“
„Обичта или омразата изменят коренно понятието за справедливост.“
„Първо – или Бог съществува, или не. Второ – аз мога да вярвам или не. Губя единствено в случай, че той наистина съществува, а аз отричам това. Така че по-добре да вярвам, защото рискът е минимален.“
„Времето лекува скръбта и обидата, защото човек се променя: той вече не е такъв, какъвто е бил. И обидилият, и обиденият са станали други хора.“
„Всички нещастия на човека се дължат на неспособността му да стои тихо в своята стая, усамотен.“
„Въображение – то е преобладаващата способност на човека, майстор в заблуждението и лъжата, още по-коварно, защото невинаги е измамно; то би било безпогрешно мерило за истината, ако неизменно ни лъжеше. Но макар в повечето случаи да ни мами, въображението с нищо не разкрива това свое качество, защото оцветява еднакво и истината, и лъжата.“
„Гордостта компенсира цялото наше несъвършенство. Или го крие, или ако го открие, се хвали с проницателността си.“
„Има две крайности: да не слушаш разума и да слушаш само него.“
„Разумът ни заповядва по-властно от господар; защото ако не се покорим на господаря, сме нещастни, а ако не се покорим на разума сме глупави.“
„Обичаят диктува справедливостта, както диктува и развлечението.“
„Справедливостта и истината са две толкова тънки остриета, че нашите инструменти са прекалено тъпи, за да ги докоснат точно. Ако успеят, те само ще ги притъпят и непременно ще се опрат на всичко около тях, при това по-скоро на измамното, а не на истинското.“
„Сърцето има доводи, които разумът не познава.“
„Ако всички хора знаеха какво говорят един за друг, на света нямаше да има дори четирима приятели.“
„Ако искате хората да повярват във вашите добродетели, не се хвалете с тях.“
„Бих доказал, че всички човешки действия са подтикнати от въображението. Умът е принуден да отстъпи и ако е благоразумен, възприема принципите, които въображението своеволно е въвело във всички области.“
„Величието на човека е в мисълта.“
ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
