„Изглеждаше му толкова красива, толкова пленителна и различна от обикновените хора, че се чудеше защо никой друг не се побърква като него от кастанетите на токчетата ѝ на паважа и защо ничие друго сърце не се разтуптява от шушненето на воланите ѝ, и защо целият свят не полудява от любов от развятата ѝ плитка, от полета на ръцете ѝ, от златото на смеха ѝ.“
Габриел Гарсия Маркес
ARTday.bg