Сребърният медалист от „Рио 2016” мечтае за собствена галерия и самостоятелна изложба
Джо Джойс, боксьорът от отбора на Великобритания, който спечели сребърен медал на Олимпийските игри в Рио, всъщност е академичен художник, разказва „ArtPrice”. Той се състезава в супертежка категория, но е завършил… Middlesex University в Лондон през 2009 г. със степен бакалавър по изящно изкуство.
Новият №1 на боксовия ринг във Великобритания е интелигентна, очарователна фигура, вдъхновяваща се както от Мохамед Али и Ленъкс Люис, така и от Пабло Пикасо и Ван Гог. Със сигурност е странно, меко казано, да откриеш боксьор, с когото свободно да си поговориш за творчеството на още един от неговите примери за подражание – американеца Жан-Мишел Баския, за неоекспресионизма и за примитивизма в творчеството му.
Любовта към изкуството Джойс наследява от родителите си. Баща му Филип – шотландец, роден в Ирландия – е реставратор на антики, а майка му Марвел – масажист по професия, с нигерийски корени – е доста сръчна в моделирането. „Татко рисуваше, а мама беше добра в грънчарството – споделя Джойс. – И двамата обичаха изкуството, а аз се насочих към него още в училище. Там имах добри учители, които ме насърчиха да кандидатствам за стипендия от фондация за изкуства в университета.”
Любимата си творба Джо Джойс създава в малко студио в южен Лондон – апартамент, където живее с майка си. Става дума за маслен портрет на Мохамед Али в реални размери. „В началото започвах да рисувам първо с молив, но сега действам направо с четката. Имам оферти за откупка на картината на Али, но засега не ми се иска да се разделям с нея. Въпреки че един ден мога и да я предложа на търг.”
Боксьорът художник е създал и портрети на Брус Лий, Майкъл Джексън, сестрите Уилямс и Бионсе, но предпочита да абстрактната живопис. „Идеята на фотореализма според мен е да направиш картината по-интересна, отколкото е снимката, по която се работи. В това отношение наистина харесвам Пикасо. Ранните му работи са удивително точни преди да се обърне към символизма”, коментира Джойс.
Живот между боксова круша и платна
Боксьорската си кариера той започва чак на 22. Посещавал фитнес залата на университета и бил поканен за спаринг партньор. „Боксът веднага ме грабна. Знаех си, че мога да бъда добър в това. Хареса ми, че този спорт има толкова много аспекти, толкова много и различни режими за усъвършенстване и тренировка. А когато печелиш – уау! Такова удоволствие можете да получите само когато съдията вдига ръката ви за победа.”
После идва и рисуването. „Досега боксът беше на първо място – добавя спортистът артист. – Целта ми не беше просто спечеля, но и да поддържам непобеден рекорд през сезона. Дадох всичко от себе си, тренирах правилно, затова в Рио бях направо разочарован. Е, среброто не е толкова зле, но очаквах злато. Явно не е било писано. Въпреки че в момента съм се съсредоточил върху бокса, в моментите, когато тялото ми не може да поеме повече, се опирам на моето изкуство. Винаги съм готов да взема четката. Последната ми мечта е един ден да мога да си позволя голямо студио и да направя самостоятелна изложба.”
Наставникът на Джойс в Middlesex – Стив Мъмбърсон, доцент по живопис и графика, разказва, че Джо започва „като художник, който основно се интересува от създаване на автопортрети, след това и на портрети на други боксьори, американски и британски”.
Джойс учи и един семестър в университета в Сакраменто, Калифорния, САЩ. „Когато се върна оттам, творчеството му стана по-интуитивно, неговата палитра ставаше все по-ярка – допълва Мъмбърсон. – Знаете ли, Джо Джойс е един скромен млад мъж извън ринга и пълен професионалист на него. И към живописта подхожда със същата огромна ангажираност.”
Впрочем първият спорт, по който се увлича Джойс, е ръгби. Паралелно с това тренира плуване, но най-големи успехи печели като лекоатлет. Цялото си детство и юношество посвещава на дългия и тройния скок. В тези дисциплини мечтае да се реализира на олимпийски игри. На 18 години обаче получава тежка травма на глезена и, макар възстановен, не успява да възвърне предишното си ниво в скачането.
Джо Джойс започва да тренира бокс на 22 години
Принуден да зареже трапа с пясъка, Джо пробва силите си в хвърляне на чук и дълго бягане, но и там постигнатото не го удовлетворява. Пътува до Китай, за да усвои основите на кунг-фу. А когато става на 22, решава, че боксът е неговото призвание. Причината? Като новак в студентския спортен клуб побеждава доста по-опитни на ринга и треньорите го съветват да продължи: „Боксът е най-тежкият спорт, в който съм пробвал себе си. Той ми даде увереността, че един ден мога да се кача на олимпийската стълбица.”
За Джо идеалният ден е този, който прекарва в художествена галерия. Боксьорът Джойс продължава да мечтае за олимпийско злато, а художникът Джойс – да открие собствен арт салон и да направи самостоятелна изложба.
„Обичам да рисувам върху платно с маслени бои. От дете обожавам Пикасо. Бях пристрастен към неговите творби, заради него отидох да уча изобразително изкуство в университета”, признава Джо Джойс. На днешния 16 септември той навършва 31 години. Със сигурност няма да зареже рисуването, но има намерение да влезе и в професионалния бокс. Явно изкуството при него върви заедно със спорта.
На заглавната снимка – Джо Джойс и една от творбите, рисувани в апартамента, където спортистът художник живее със своята майка
АRTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
