Геният Джоакино Росини

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Гениална музика, любов и гастрономически рецепти – тези три неща напълно характеризират прочутия композитор. “Дайте ми сметката от пералнята и аз ще я направя на музика”, обичал да казва той.

За него се разказва следният анекдот: Джоакино плакал само два пъти в живота си – когато за първи път чул Паганини и когато изпуснал чинията си с макарони, полети със сос, измислен от него.

Росини е роден на 29 февруари 1792 г. в Пезаро в семейство на музиканти. От ранно детство проявява своя голям талант, но родителите му са членове на пътуваща оперна трупа и детето не може да учи системно музика. Сериозните му музикални занимания започват на 12 години, когато семейството се преселва в Болоня. През 1813 г., когато създава „Танкред“ и „Италианката в Алжир“, той вече е най-популярният оперен творец в родината си. Мелодии от неговите опери започват да се пеят навсякъде. Стендал пише: „В Италия живее човек, за когото се говори повече, отколкото за Наполеон. Това е един композитор, който още няма 20 години.“ За самата премиера на „Танкред“ във Венеция Стендал отбелязва: „Това беше истинско безумие, истински фурор… От простия гондолиер до знатния аристократ всички пееха мелодии от операта.“

През 1815 г. директорът на неаполитанския театър „Сан Карло“ – Барбая, предлага на Росини да стане композитор и диригент на неговата трупа при твърде изгодни условия. Росини приема предложението, като обаче си запазва правото да пише и за други оперни състави. Най-големите му успехи са свързани с неаполитанския период на неговата дейност.

Малко музиканти се радват на неговия успех. На 38 години той има зад гърба си също толкова на брой опери. Съчинява ги с изключителна лекота, редувайки периоди на пословичен мързел и бързина. Някои твърдят, че  създава своето гениално произведение „Севилският бръснар“ само за 12 дни, а по-придирчивите правят корекция – за 19. Самият Росини казва за себе си: „Защо трябва да бързам, като нямам деца?”

Това е не само творческият шедьовър на Росини, а и своеобразен връх в комичната италианска опера. Историята на „Севилският бръснар е твърде интересна. През 1816 г. Херцог Франческо Сфорца Чезарини – импресарио на римския театър „Аржентина”, възлага на Росини да напише опера за римския карнавал. Заради пословичния си мързел  Росини пропуска срока на договора и накрая избира сюжета на комедията на Бомарше „Севилският бръснар”. Смекчава социалните и политически елементи, познавайки гнева на австрийските власти, и въодушевено работи. Но времето не стига и Росини не успява да напише увертюра. Помага му хитростта – той просто прилага увертюра от друга своя опера.

Това ще се повтори многократно в неговите творби, тъй като към 38 опери той има само 22 увертюри. Известно е и много смешно негово писмо до млад начинаещ композитор, в което Росини споделя: ”С „Бръснаря” постъпих по-добре. Не написах увертюра, а използвах встъплението към полусериозната опера „Елизабет – Кралица английска”. Публиката беше във възторг, без да разбере комбинацията.”

На премиерата публиката освирква операта и автора. Но Росини се прибира спокоен у дома. Певицата Джорджи Ригети отива да го утешава и успокоява, но го намира сладко заспал. Оказва се, че освиркващите са били поклонници на вече възрастния композитор Джовани  Паизиело, който е писал опера по същото либрето. Тъй или иначе, на следващата вечер представлението има триумфален успех.

„Севилският бръснар” е най-прочутата опера на Росини. Изключително жизнерадостна, мелодична, пропита е от италианския фолклор и особено от танцувалната тарантела, както цялото творчество на Росини. И до днес тя е сред най-поставяните и любими опери по света. След това Росини създава цяла поредица произведения – „Отело“, „Пепеляшка“, „Крадливата сврака“, „Мойсей в Египет“, „Мохамед II“.

До 1822 г. Росини живее в родината си. След това във Виена и Лондон. В австро-унгарската столица славата му е изключително голяма и съперничи на Бетовен. От 1824 г. Джоакино вече е в Париж. Там става директор на Италианския оперен театър. Росини поднася най-значителното си произведение в областта на сериозната опера – „Вилхелм Тел“, написана в стила на голямата френска опера. Това е последната музикално-сценична творба на 37-годишния композитор.

До смъртта си, близо четиридесет години след това, Росини няма да напише нито една опера. Той ще създаде само няколко църковни композиции, между които прочутата „Стабат Матер“, и поредица албуми с песни и инструментални пиеси с оригинални имена като „Четири закуски и четири десерта за пиано“, „Албум за възрастни деца“, „Няколко дреболии в албума“, „Болкоуспокояваща музика“ .

И още един щрих към гениалния италианец – свири на няколко струнни инструмента и сам дирижира оперите си. Признат от Ференц Лист и Камий Сен-Санс за отличен клавирен изпълнител. Рисува живопис и пише невероятни писма с таланта на писател.

Според музикалната критика неговото творчество представлява нов етап в развитието на италианската опера. Музикално-сценичните произведения на Росини се считат за основата, върху която по-късно италианското оперно творчество ще достигне до своя най-голям разцвет. Музикалният език на гениалния композитор обогатява и обновява италианския оперен стил. Мелодичността на музиката на Росини е недостижима. Той заедно със съвременниците си Белини и Доницети успява да съживи, да вдъхне нов живот на изпадналата в безпътица италианска опера-серия. В сериозните опери на Росини са вложени героични елементи и силна драматичност.

Талантлив, красив, чаровен, елегантен. В живота на Росини жените заемат особено място. За себе си пише: ”Казват, че съм имал успех с жените, нека бъде тъй. И, повярвайте, не на най-глупавите съм се спирал.” Сред неговите завоевания са не една и две певици и светски дами, но и истински принцеси. Росини се забавлява с тях, разменя писма и мисли, пее им забавни арии и се шегува. Драмите и силните чувства не са по вкуса му.

През 1821 г., на върха на славата си, 29-годишният Росини се жени за Изабел Колбран. Тя е със седем години по–възрастна от него. Изабел е талантлива певица и участва в неговите опери. Впрочем тя му донася и 20 000 лири годишен доход, което идва добре дошло, тъй като, както пише Стендал, „до женитбата си с госпожица Колбран клетият Росини, след 13 години непрекъснат труд и без излишни разходи, не можеше да спести нищо за старини. Той никога не се стремеше да живее благоразумно. Бе уверен в гения си, живееше ден за ден и не се замисляше над своето утре, също както и неговите родители“.

През 1830-а, вече на 38, Росини започва роман с Олимпия Пелисие – забележителна фигура във висшето общество, артистичен модел и една от известните любовници на Оноре дьо Балзак. Гласът на Изабел започва да й изневерява и на 42 години тя се отказва от пеенето. Здравето й се влошава от вероятно заразяване с венерическа болест, а хазартът я кара да продаде наследствените имоти от баща й. Вече нищо не свързва Джоакино и Изабел. През 1837 г. те се разделят, но Росини продължава да я поддържа финансово.

Вече е икона в музикалния свят и е сложил финалния акорд на семейство Росини.  В едно свое писмо до Изабел той споделя: „Много по-интересна от музиката, любезна Изабел, е изобретената от мен чудесна, несравнима салата. Вземете съд, налейте в него провансалско масло, добавете английска горчица, френски оцет, малко лимонов сок, пипер и сол, добре разбъркайте всичко това и смесете със ситно нарязани трюфели.”

Горчивите моменти в живота си този велик италианец лекува с гастрономически утехи. Девизът му е : „Моето отчаяние винаги отстъпва пред апетита.“ Когато операта му „Кир във Вавилония“ се проваля с гръм и трясък, той поръчва торта във вид на потъващ марципанов кораб сред вълни от крем, кръщава я с ирония „Кир“ и черпи с нея приятелите си.

В Париж е издадена книгата „Росини и грехът на лакомията“.  В нея са публикувани около 50 рецепти, измислени от него: Салата Фигаро от варен телешки език, канелони а-ла Росини, световно известното Турнедо Росини. Съществува легенда как това изумително ястие е получило името си. Росини настоявал да му се приготви поръчаното блюдо под негов личен контрол и принудил прочутия шеф Огюст  Ескофер да готвят в едно помещение. Когато готвачът се възмутил от наложения контрол, Росини възкликнал: „Щом е така, обръщай гръб!“ И така станало „Турнедо“.

Няколко велики кулинари са посветили на Росини свои шедьоври: Яйца шапот а-ла Росини, Кокошка а-ла Росини, Филе от камбала а-ла Росини. Не е забравен и Фигаро, неговият безсмъртен персонаж – на името му са наречени нежни Пастичини (пастички). А на операта „Вилхелм Тел” е кръстена ябълкова торта, приготвена по случай премиерата на творбата и украсена с ябълки, захарна стрела и захарен арбалет. В Пезаро, родния му край, сервират пица Росини, с плънка от яйца и майонеза.

ARTday.bg

Следвайте ни във Фейсбук на https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Другата аз

ОГЛЕДАЛО Аз съм сребърна и точна. Без предубеждения. Това, което виждаш, поглъщам го веднага. В чистия му вид – без примес от любов или омраза. Не съм жестока,...

Стивън Бруст: Провалът води до зрялост, зрелостта води до успех

Стивън Бруст  е американски писател, но във вените му тече унгарска кръв. Известен е най-вече с романите си за наемния убиец Владимир (или както...

Нежната сладка реч е израз на истинска любов ~ Сай Баба

„Съществува само една религия, религията на любовта. Същестува само един език – езикът на сърцето. Съществува само една раса – расата на човечеството. Съществува...

Приключението не е извън човека, то е вътре в него ~ Джордж Елиът

Викторианската епоха нямаше да е същата без Джордж Елиът (Мери Ан Евънс). Английската писателка идва на белия свят на днешния ден, 22 ноември, през...

Владо Карамазов ще бъде Стенли Ковалски от „Трамвай Желание“

Топактьорът на свободна практика Владимир Карамазов е поканен да изиграе култовата роля на Стенли Ковалски в шедьовъра на Тенеси Уилямс „Трамвай Желание“, който режисьорът...