Граф Лев Николаевич Толстой се ражда на 28 август (9 септември) през 1828 година в провинция Тула, Русия, село Ясна Поляна. Един от най-известните руски писатели, той е родоначалник на религиозно направление, наречено „толстоизъм“.
Родът Толстой е много древен и датира още от 1351 г. Прадядо му – Пьотър Андреевич Толстой, бил ръководител на тайната царска канцелария.
Родителите му са руски благородници – умират, когато е дете. До 16-годишна възраст е обучаван в дома си. След това е приет във факултета по източни езици на Казанския университет.
Недоверието му към всяка проява на власт го кара да напусне университета. Младият писател се завръща в Ясна поляна и сам довършва образованието си.
През 1851 г. се присъединява към кавказката армия. Преживяванията по време на военната му служба го вдъхновяват да напише романа „Детство. Юношество. Младост“. След дългата военна служба и множеството получени звания той се връща в Крим, където пише „Севастополски разкази“. Именно с тях постига първия си голям литературен успех.
Преди да се ожени за съпругата си София Андреевна е имал връзка с нейната майка. В този период започва да пише двата си най-велики романа – „Ана Каренина“ и „Война и мир“, макар самият писател никога да не се е гордял с тях.
Толстой е сред най-впечатляващите полиглоти – владеел е руски, английски, френски, немски, италиански, полски, чешки, сръбски, гръцки, холандски, турски и български. Това много му помагало в работата.
Писателят става последователен вегетарианец на 50 години. Преминаването към тази система на хранене е свързана с духовните и философските му търсения. Дори предрича, че един ден по-голямата част от човечеството ще спре да яде месо, а на месоядните ще се гледа като на канибали.
Религиозните възгледи на Толстой коренно променят начина му на живот и поведение. Той отрича насилието, експлоатацията и едновластието на църквата и държавата.
Формираното от него ново християнско учение „толстоизъм“ отрича догмите и каноните. Това движение проповядва непротивене на злото чрез насилие. Заради него писателят е отлъчен от руската православна църква.
По време на войната Толстой участва в битката за обсадения Севастопол като командир на батарея. Тогава авторът написва разказът „Севастопол през декември 1854 г.“, последван по-късно от още два разказа за обсадения град, публикувани като „Севастополски разкази“. Писателят получава орден „Света Анна“ за времето прекарано в Севастопол, а разказите му за обсадения град отново потвърждават таланта му.
Заради няколко сатирични песни на Лев Толстой, осмиващи някои високо-поставени генерали по време на Кримската война, авторът е принуден по-късно да напусне армията. Следват пътувания в Европа (1860 – 1861 г.), по време на които срещите му с Виктор Юго и френския анархист Пиер-Жозеф Прудон оказват голямо влияние върху творчеството на талантливия писател. Лев Толстой дори заема заглавието на романа си „Война и мир“ от публикацията на Пиер Прудон „La Guerre et la Paix“.
След завръщането си в Русия, писателят основава 13 училища за децата на крепостните селяни, занимава се с преподаване, издава списание „Ясна поляна“ и дори пише разкази за деца. По същото време създава и учебниците „Азбука“ и „Нова азбука“. След духовното си преобразяване през 1880 г., Толстой се стреми да живее според религиозните си убеждения: предоставя авторските си права на цялото човечество, отказва се от богатството и титлата си, прави опити да изкарва прехраната си с физически труд.
Макар тези намерения да са предизвикали голямо недоволство сред семейството и наследниците му, писателят завещава творчеството и авторските си права на дъщеря си Александра (която единствена от роднините му споделяла възгледите му) и последователя си Вл. Чертков. След като тайно е написал завещанието си, Лев Толстой умира от пневмония в Астапово на 20 ноември 1910 г.
АRTday.bg
