21 март е избран за Световен ден на поезията по решение на 30-тата сесия на Генералната конференция на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО) (26 октомври – 17 ноември 1999 г.) в Париж, Франция, прието на 3 ноември 1999 г.
Целта на този празник е да популяризира писането на поезия, публикуването й и четенето й пред публика по света. Презумпцията е, че поезията е “за всеки жив читател и за всеки жив поет”.
Предтавяме ви две стихотворения на Емили Дикинсън в превод на Цветан Стоянов:
Умрях за красота, но тъкмо
във гроба ме зариха,
и друг един – умрял за правда –
до мене настаниха.
„Защо – той тихо ме попита –
умря?“ – „За красотата“.
„А аз за правда. Все едно е.
Ние двамата сме братя.“
И през пръстта ний си приказвахме –
като добри роднини, –
додето мъх покри устата ни
и имената скри ни.
* * *
Когато го няма успехът,
успехът най-много услажда –
за да схванеш нектара,
трябва жестока жажда.
И цялата алена армия,
която под знамето крачи,
не би разбрала победата –
какво тя точно значи, –
както я разбира битият,
в чието ухо запретено
удря ехото на триумфа –
болно и определено.
АRTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
