Наградата за 2018-а присъдиха на рускинята Олга Токарчук
Противно на прогнозите на букмейкърите, победителите за Нобеловите награди за литература са две съвсем различни от спряганите имена – носител на наградата за 2018-а е рускинята Олга Токарчук, а за 2019-а – австриецът Петер Хандке.
Според обявеното наградите им се връчват, както следва: на Олга Токарчук – „За разказвателно въображение, което с енциклопедична страст представлява преминаването на границите като форма на живот“, а на Петер Хандке – „За влиятелна работа, която с езикова изобретателност е изследвала периферията и спецификата на човешкия опит“.
Отличията тази година бяха две, тъй като миналата година не беше присъдена награда заради скандал. Шведската академия взе такова решение, защото броят на членовете й намаля, както и доверието в нея, след разкрития за сексуални посегателства и финансови злоупотреби.
Кой е Петер Хандке?
Роден е на 16 декември 1942 г. в Грифен, в южната австрийска провинция Каринтия, по онова време част от германския Трети райх. Хандке завършва католическата хуманитарна гимназия в Танценберг и именно там публикува първите си литературни текстове. После учи право в университета в Грац. По време на следването си Хандке се утвърждава като писател, свързва се с новосъздадената „Грацка група“ – сдружение на млади австрийски автори, основано от Алфред Колерич. Групата публикува в литературното списание „Манускрипте“.
Когато през 1965 г. издателската къща „Зуркамп“ приема за публикуване романа му „Стършелите“, Хандке изоставя следването си, за да се отдаде изцяло на литературна дейност. Добива известност с участието си през 1966 г. в заседанието на авангардните творци от Група 47 в Принстън, Ню Джърси, където представя пиесата си „Обругаване на публиката“.
Петер Хандке е автор на много сценарии за филми. Самият той режисира филма по повестта си „Левачката“ /1978 г./. Филмът е номиниран за наградата „Златна палма“ на Международния филмов фестивал в Кан. От 1975 г. Хандке е член на журито на Европейската литературна награда „Петрарка“.
След като напуска Грац, Хандке пребивава в Дюселдорф, Берлин, Кронберг, Париж, в САЩ (1978 – 1979) и в Залцбург (1979 – 1988). От 1991 г. живее в град Шавил близо до Париж.
Петер Хандке е смятан за един от най-ярките представители на съвременната австрийска литература. Той е едва на 24, когато издават романа му „Стършелите“, възприет като явление и от читатели, и от критика. Следват повестите и романите „Страхът на вратаря при дузпа“ (1970), „Кратко писмо за дълга раздяла“ (1972), „Нещастие без ропот“, „Когато желанието още помагаше“, „Часът на истинското усещане“, и сред тях особено значимата повест „Левачката“/1976/, по която е заснет и филма, номиниран за наградите на кинофестивала в Кан.
Хандке е носител на още много награди: „Награда Герхарт Хауптман“, „Награда Шилер“ на град Манхайм, „Награда Георг Бюхнер“, „Възпоменателна награда Шилер“, на Голямата литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства, „Награда Франц Кафка“ на град Прага, „Голяма художествена награда на провинция Залцбург“, Международна награда „Хенрик Ибсен“ и мн. др.
Полската писателка Олга Токарчук спечели Нобелова награда за литература за 2018 г
Олга Токарчук е родена през 1962 г. Тя пише романи, разкази, новели, есета, стихове. Най-успешната ѝ книга е романът „Правек и други времена“ (1996). Той е носител на наградата на фондация „Кошчелски“, Наградата на читателите НИКЕ, наградата „Паспорт“ на сп. „Политика“. Този роман донася на Олга Токарчук световно признание и славата на един от най-важните представители на съвременната полска литература. През 2018 английският превод на романа ѝ Бегуни получава престижната наградата „Букър“.
Тази година паричната равностойност на наградата е 9 милиона крони (832 459 евро). През 2017 г. Нобелова награда за литература получи британският писател Казуо Ишигуро.
ARTday.bg