8 милиона в страната са напълно лишени от зрение
Тази инициатива започва в Хонконг, но вече се разпространява и в континентален Китай. В страната с най-много кинозрители в света доброволци и активисти приобщават към удоволствието от ходене на кино хората със зрителни проблеми, разказва France24.
Всяка събота Джан Синшен пътува два часа, като се придвижва из сложната система пекинското метро с белия си бастун и с помощта на звуковата навигация на мобилния си телефон. Джан загубва зрението си в началото на 20-те си години, а след това открива любовта си към киното в клуба на „говорещите филми“, където доброволци предлагат ярки преразкази на случващото се на екрана за аудиторията от слепи или слабо зрящи киномани, съобщава France24.
„След като слушах филм за първи път през 2014 г., имах чувството, че за мен се отвори нов свят“, казва той. „Чувствах, че мога да разбера филма, въпреки слепотата си. Виждах в главата си ясни образи… докато (разказвачът) описва сцените „
Десетки незрящи киномани идват на прожекциите, организирани всяка събота от малка група доброволци, които първи започнаха да представят редовно филми на сляпа публика в континентален Китай. Техният метод е изненадващо нискотехнологичен. Разказвачите описват случващото се на екрана, включително израженията на лицата на актьорите, жестове, обстановката и костюмите. Те предават и визуални знаци, които иначе биха били пропуснати, като внезапна промяна на пейзажа от падащи листа към сняг, като знак за изтеклото време.
Миналия месец групата прожектира „Уличният котарак на име Боб“ – история за рижава котка, с чиято помощ бездомник в Лондон се отказва от наркотиците и става автор на бестселъри.
„Над Лондон, град в Англия, вали сняг. Прилича малко на Пекин, но сградите не са толкова високи“ — описва града разказвачът между диалога, дублиран на китайски. Докато той говори, никой не шепне, не кашля и не хрупа пуканки – всички слушат внимателно.
Уанг се вдъхновил да представя филми на слепа публика, след като разказал „Терминаторът“ на сляп приятел. „Видях как челото му се изпоти, когато описвах екшън сцените. Той беше толкова развълнуван — непрекъснато казваше, кажи ми какво виждаш!“
През 2005 г. със спестяванията си Уанг наема стая в пекински двор и поставя началото на говорящия филмов клуб с малък телевизор, втора ръка DVD плейър и двайсетина стола. Неговото импровизирано кино от 20 кв. метра винаги било пълно.
Обясняването на филми на сляпа публика може да бъде предизвикателство, особено ако сюжетът има исторически или фантастични елементи, за които членовете на публиката нямат представя. Преди да прожектира „Джурасик парк“ например, Уанг позволява на публиката да почувства няколко малки модела на динозаври.
„Гледам филма поне 3-4 пъти … и пиша свой подробен сценарий“, обяснява той.
Сега групата си партнира с по-големи кина за своите прожекции. Пандемията принуди екипа да въведе и стрийминг услуга със записани аудио описания. Групата е прожектирала близо хиляда филма през последните 15 години.
В Китай има повече от 17 милиона души с увредено зрение, 8 милиона от тях са напълно лишени от зрение. През последното десетилетие в градовете в цялата страна са изградени пътеки за слепи, добавени са брайлови маркировки в асансьорните табла, незрящите вече могат да се явяват на изпити за държавни работни места.
„Но слепите общности имат ограничени възможности за участие в културни дейности“, казва Даунинг Люн, основателка на Асоциацията за аудио описания в Хонконг. „За тях кината, театрите и художествените изложби са затворени. Дори аудио описанията в музеите са написани като за зрящи хора. Те ви разказват за историята на даден обект или къде е намерен, но рядко описват как изглежда“, каза тя.
Активистите от години настояват за законодателство, което да подпомага създаването на аудио описанията на филми, телевизионни програми или произведения на изкуството в континентален Китай, като в Хонконг, но с малък напредък. Безплатните прожекции на филми предлагат рядък шанс на слепите киномани да бъдат част от най-големия боксофис в света.
Снимка: Today in 24 English
ARTday.bg