За и от магьосника на българската поезия
Иван Цанев се ражда на 30 ноември през 1941 година в с. Острица, Русенска област. През 1959 завършва русенската Втора гимназия „Баба Тонка“. В края на 1962 участва в русенския литературен сборник „Поетическо вероизповедание“. Сборникът е заклеймен в окръжен партиен доклад, а Цанев е един от най-критикуваните му автори. През есента на 1963 е студент в Софийския университет, където следва българска и руска филология. През пролетта на 1965 жури с председател Никола Фурнаджиев му присъжда голямата награда за поезия в националния младежки конкурс на в. „Пулс“. През май 1968 в поредицата „Смяна“ на изд. „Народна младеж“ излиза от печат първата книга на Иван Цанев, озаглавена „Седмица“. Стихосбирката е посрещната като едно от явленията в младата българска поезия. След излизането на втората му стихосбирка („Неделен земетръс“, 1973) е приет в Съюза на българските писатели. Следват „Телеграма“ (1977), „Едничка дума“ (1981), „Седмоднев“ (1987), „Стихове и междустишия“ (1995), „Дърво на хълма“ (2001), „Ранни стихотворения“ (2014). Между 1966 и 1991 поетът работи (с многократни прекъсвания по различни причини) като литературен консултант във в. „Студентска трибуна“ и сп. „Родна реч“, редактор в отдел „Поезия“ на сп. „Пламък“ и в детско-юношеските редакции на издателствата „Български художник“ и „Български писател“. През 90-те години инцидентно е консултант във в. „Литературен форум“, а в началото на ХХІ век – в сп. „Родна реч“. През 70-те и 80-те години се утвърждава и като един от най-добрите български поети за деца. Издава над десет книги с детски стихотворения и поеми.
Иван Цанев е носител на редица престижни литературни награди, като Националната награда Петко Р. Славейков (1991), наградата за детска литература Калина Малина (1993). През 1997 е отличен с наградата Иван Николов за цялостно литературно творчество. Книгата му „5 за 4“, илюстрирана от Яна Левиева, получава националната награда за детска литература Христо Г. Данов през 2002. През 2012 е удостоен с Голямата награда за литература на Софийския университет. През 2016 г. е отличен с Националната литературна награда Иван Динков, през 2019 – с наградата на Министерството на културата Златен век, и редица други.
ДЪРВО НА ХЪЛМА
Да не забравям никога, че има
дърво на хълма –
някъде, далече,
където и да е – дърво без име,
сприятелено с идващите вечери.
Дърво на хълма.
То ще ми напомня
как будните очи в тревата скитат,
как в дълбините на нощта бездомна
поникват гласовете на щурците.
Дърво на хълма.
Нека ме обича
и не забравя никога за мене.
То е безименно, ще го наричам
търпение и тишина зелена.
Дърво – тъй стройна
плът на мисълта ми! –
стои на хълма, с облаците слято,
заслушано във приказките тъмни,
които му нашепва вятърът.
НЕЩО ХУБАВО
Вървях между треви зелени
свободен като ручей
и нещо хубаво край мене
очаквах да се случи.
От всяка слънчева пролука
струеше светлината,
а някой звънко засвирука
мелодийка позната…
Кому ли свирна този някой?
Озърнах се…отляво
едно синигерче в клонака
видях да се разпява.
Аз го загледах отдалече
как цялото трептеше,
не исках никак да му преча
и радостно ми беше.
И мислех си така, в сърцето
без капчица омраза,
за нещо хубаво, което
синигерът ми каза!
ARTday.bg
