Виртуозен музикант, бунтар и прочут шегаджия, той поставял винтове върху металните струни на пианото, съчинява музиката си, използвайки случайността, и превръща партитурите си в абстрактна живопис. Прочут е с „4’33” – творба, по време на която изпълнителят трябва в продължение на 4 минути и 33 секунди да не се докосва до инструмента. Защото… няма по-велико нещо от тишината и звуците, случайно родили се в нея. Това и мотото, на което подчинява цялата си житейска философия Джон Кейдж.
Той е роден на 5 септември 1912 г. в Лос Анджелис, САЩ. Смятан е за пионер на недетерминираността в музиката, на електроакустичната музика и нестандартната употреба на музикални елементи. Той е сред водещите фигури на американския следвоенен авангард и с право е обявен от музикалната критика като „един от най-влиятелните американски композитори на ХХ век”.
Като млад по-скоро идеята му е да се занимава с изобразително изкуство. Първият му зрял проект е „Not Wanting to Say Anything About Marcel” („Не искайки да кажа нищо за Марсел”) от 1969. Работата му обхваща две литографии и група от това, което Кейдж нарича плексиграми, тоест печат върху плексигласови панели. В тях са съчетани части от думи в различен шрифт.
В крайна сметка Кейдж се отказва от изобразителното изкуство и се посвещава на музиката. Учи в Европа. Сред любимите му учители са Хенри Коуел и Арнолд Шьонберг, известни със своите радикални иновации в музиката. Най-богат опит и вдъхновение като композитор обаче Кейдж черпи от източно- и южноазиатските култури – посвещава много време на изучаване на индийска философия и дзен будизъм.
„Нито един друг американски артист – вероятно с изключение само на Анди Уорхол – не е повлиял така върху глобалното развитие на културата, както на „високата”, така и на „популярната”… Според експерти тази оценка е от редките случаи, в които съставителите на енциклопедиите не лъжат. Сред поклонниците на Джон Кейдж са големи имена от света на изкуството като Иги Поп, Бьорк, Том Йорк и много други.
Спомняме си за „композитора на тишината” Джон Кейдж с негови прозрения:
„Не разбирам защо хората се страхуват от новите идеи. Мен ме плащат старите.”
„Съчинявам само такава музика, каквото сам никога не съм слушал.”
„Понякога ми казват: „Щом е толкова лесно да се напише такава музика, значи и аз мога.” Да, могат, но не пишат.”
„Ако в нещо съм добър, ето какво е то – изобретяване на начини за нещо, което работи по нетрадиционен начин.”
„Всичко е музика или може да се превърне в музика с помощта на микрофон.”
„В Тексас няма музика, защото в Тексас има плочи. Вземете им плочите и тогава в Тексас някой ще се научи да пее.”
„За нищо не света не бива да се унищожава миналото. Времето му така или иначе е минало.”
„Трябва да се спре изучаването на музика. Тоест да се разделим с „мисленето”, което разделя музиката от живота.”
„Най-висшата цел е да нямаш цели въобще. Така си по-близо до природата – до начина, по който тя съществува.”
„Не си струва да губиш време за нещо, което не е опасно.”
„Най-висшата форма на отговорност е безотговорността. Това означава, че трябва спокойно да прехвърлиш част от отговорността върху другите и всичко ще бъде наред.”
„Никога нищо не съм правил, за да шокирам някого.”
„Шьонберг веднъж ми каза, че никога няма да успея да напиша музика. Защо, попитах, а той ми отвърна: „Защото ще се блъснеш в стената и няма да можеш да минеш през нея.” Какво пък, казах си, тогава цял живот ще удрям главата си в тази стена.”
Борис Белев
ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
