Днес отбелязваме Деня на българското кино.
Датата е избрана неслучайно. На тази дата през 1915 година е премиерата на първия български игрален филм „Българан е галант“ с режисьор Васил Гендов. Същият играе и главната роля в лентата.
Самият филм не е съхранен на лента до наши дни. Смята се, че е загубен през 40-те години на ХХ век при бомбардировките над София по време на Втората Световна война и са останали едва 1-2 кадъра от него.
По повод 90-годишнината от датата на първата публична прожекция на първия български игрален филм, през 2005 г. Националният филмов център инициира създаването на официален празник на работещите в българското кино.
13 януари е обявен за Ден на българското кино с Постановление на Министерски съвет от 27 декември 2005 г.
Безспорно един от шедьоврите на съвременното българско кино е „Оркестър без име“ с участието на великолепната Катерина Евро в ролята на Рени. Филмът излиза на екран през 1982 година. Сценарият е на Станислав Стратиев, режисьор е Людмил Кирков, а оператор – Виктор Чичов. Останалият актьорски състав включва незабравимите имена на Велко Кънев, Филип Поппандов, Георги Мамалев, Мария Каварджикова, Димитър Манчев, Николай Николаев…
„Едно банално градче. Четирима музиканти и една певица. Оркестър без име. И една цел – „да пробият“ по луксозните ресторанти на морето. Имат си „свой човек“. И вярата, че в музиката няма привилегии. В музиката е важен талантът. И трудът. Първия удар по тази вяра нанася местният директор на културния дом, който принуждава оркестъра да си смени певицата. Заради „неговата“ певица. Изкуството иска жертви. Всъщност изкуството нищо не иска… Но оркестърът без име все пак тръгва. Към морето. А морето си е море. Независимо от твоето име. Каквото на всичкото отгоре не притежаваш. На морето и да те окрадат, няма да те заболи чак толква. Ресторантите са блестящи. Не са като кръчмите в малкото градче. Само че и ресторантите искат име. Искат категория. Документ. И за оркестъра остава само артистичният къмпинг с кретенясалия от власт управител. За когото изкуството се изчерпва с формите на певицата. Остава сутрешният белот и неделните сватби. И любовта, която на къмпинг като тоя е невъзможна. Остава чакането на телефона за разговор с родното градче, което не отговаря. И неизбежният италианец, който отмъква певицата. И мечтите, че тук са временно. Колко струват мечтите, когато нямаш име? Виновни няма. Няма и невинни…“ – Валентин Пламенов, „Стършел“, бр. 1875, 15 януари 1982 г.
ARTDAY.BG
