Гео Милев е роден на 15 януари 1895 г. в Раднево. Учи в София и Стара Загора, а по-късно в Лайпциг, Германия, където се среща с европейските модерни течения – експресионизъм, символизъм и експериментална поезия.
Важен период от живота му е участието в Първата световна война, където го раняват и губи дясното си око. Тази травма белязва не само живота му, но и дава отражение върху творчеството му.
През своя не дълъг живот, той написва множество поетични творби, есета и прави преводи на автори като Гьоте, Хьолдерлин, Верлен, Маларме.
Заради произведението „Септември“ и откритата му критика към властта, Гео Милев е арестуван през 1925 г. след атентата в църквата „Света Неделя“ и е убит без съд.
Тялото му е открито едва през 1954 г. в масов гроб край София, като е разпознат по изкуственото око.
Неговата дъщеря Леда Милева следва творческия му път и се превръща в една от най-известните родни поетеси и писателки.
Гео Милев от първо лице:
„Всички пътища водят в Рим. Само един път води в Рая: пътят на свободата!”
„Народът мисли! Въпреки пламенното желание на тоя или оня да не мисли. И това е великият момент, на който сме съвременници: пробуждането на народа, неговата еволюция от „стадо” до народ. Глупци! Още не са измислени средства, с които да може да се унищожи народ, още по-малко народ, който мисли.”
„Естетиката е същевременно и етика – по силата на простия факт, че всяко естетично проявление – всяко художествено произведение – всяко изкуство – е проявление преди всичко на човека… Защото ний съществуваме! Затова и в художника ний дирим преди всичко човека – етичния елемент. Човекът е всичко: и цел, и мечта, и красота, и любов, и изкуство, и дух, и свят, и бог.“
„…Две най-силни оръжия има протестът: баснята и карикатурата. Но баснописците винаги са били борци – дори някои от тях са ходили в затвор и заточение, а карикатуристите винаги са били подлеци – дори някои от тях са получавали премии от властниците. Поне у нас. И много естествено: каква опасност от карикатуриста? Който се смее, зло не мисли…
В най-тъпите епохи най-много е цъфтяла поезията. Тъкмо в епохи на гнет и задушаване на съвестта. Пример: днешната българска поезия.
Тираните са винаги меценати на изкуството. Първата необходимост в двореца на всеки тиран е бил – шутът. Но днешното време – когато човекът е лишен от първото главно: свобода – и от второто главно: хляб – няма нужда от изкуство.
Днес изкуството е лукс. От него има нужда само хайлайфът.
Днес изкуство и култура са самата борба за възможността да съществува изкуство и култура.
Но все пак: всяка тирания – колкото и черна да е тя – е само една черна запетая в историческото развитие на човечеството; никога точка.
Бъдете спокойни: слънцето ще изгрее и утре; защото далеч е краят на света.“ –
Из статията „Парадокси“, сп. „Пламък“
„Трябва да се роди из недрата на народа една нова „партия“ – голяма колкото целия народ, – която да сложи гробна плоча над всички досегашни и сегашни партии, чиято дейност е била само злотворна и пагубна за народа; трябва да излязат начело истинските синове на народа – нови честни хора, – а не ония хора без морал, които са управлявали до днес България. Една нова партия – целият народ, – на която невидими духовни шефове са сенките на Раковски, Ботев, Левски и всички ония честни образи на миналото, които се жертваха за възраждането на българския народ.“
Илюстрация: Миглена Папазова
ARTDAY.BG
