Добре е да имаш приятели и спомени с тях ~ Антон ГОРЧЕВ

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Антон Зафиров Горчев се ражда на 10 ноември 1939 г. Завършва Актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“, след което играе на сцените на Варненския и Пловдивския театър.

През 1971 г. започва работа като щатен киноактьор в Киноцентър – Бояна. Междувременно гастролира по сцените на софийските театри със запомнящи се роли: Чацки в „От ума си тегли“ на Грибоедов, Петручио в „Укротяване на опърничавата“, Бернардо в „Уестсайдска история“ на Бърнстейн, Меки Ножа в „Опера за три гроша“ на Брехт. През 1973 г. постъпва в трупата на Драматичен театър „София“ и става звезда в едно от най-играните представления – „Човекоядката“ на Иван Радоев.

Освен оригиналната версия на „Козият рог“ (1972) на Методи Андонов, считан за най-добрия роден филм на всички времена, филмовата му биография включва „Татул“, „Иван Кондарев“, „Сватбите на Йоан-Асен“, „Осмият“, „Голямата скука“, „Буна“, „Язовецът“, „Бяла магия“ „Горе на черешата“, „Иконостасът“, „Танго“, „Човекът в сянка“, „Свобода или смърт“, „Хан Аспарух, „Време разделно“. Носител е на награди от фестивалите в Карлови Вари и Варна за филма „Козият рог“.

„Добре е да имаш приятели и спомени с тях“, обичал да казва актьорът.  Но след 10 ноември 1989 година за него съдбата има съвсем други планове. Надеждите му за истинска промяна бързо се изпаряват. Не само че не успява да стане свидетел на по-добри времена и да изиграе мечтаните роли на персонажи от криминални филми, но затъва все повече в сивотата на ежедневие, където да оцеляваш става все по-трудно. Чашката става най-верният му приятел, а съпругата му Соня Маркова, също актриса, превръща семейната жигула в такси, за да свързват двата края. Когато Антон не е по строежите, за да върши това-онова като общ работник, нощно време ѝ прави компания, докато тя обикаля с колата софийските улици.

„Със сиромашията се свиква. Тя не ме мъчи толкова. Най-голямата ми мъка е, че се чувствам ненужен. А сега ми се играе. Нощем сънувам и снимачната площадка, и сцената. Мисля, че мога да дам още много, но никой нищо не иска от мен. Това е другият вид смърт за актьора!“, казва Антон Горчев преди да отпътува от този свят на 24 юни 2000 година. Тръгна си огорчен от живота, без един добър спомен за него от „новото време“.

Снимка: Кадър от „Козият рог“ – Невена Андонова в ролята на Мария и Антон Горчев

Димитър Янков

ARTday.bg

Следвайте ни във Фейсбук на https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Не ни учат как да обичаме

„Има само една трудност в това да бъдеш мъж. Не ни учат как да обичаме. Когато една жена ни обича, това ни сломява и...

Гледаме „Да обичаш на инат“ по БНТ в памет на Николай Волев

Режисьорът Николай Волев, създал култови български филми като  "Господин за един ден" и "Да обичаш на инат", почина при инцидент на 78 години. Българската национална...

Българско кино: „А сега накъде?“ е филм за тържеството на любовта

На днешния ден през далечната 1988 година е премиерата на филма "А сега накъде?". Режисьор е знаменитият Рангел Вълчанов. В ролите: Албена Ставрева, Ани Вълчанова,...

Артър Милър: Предателството е единствената истина, която остава до края

Той остава в историята на театъра с пиеси като „Всички мои синове”, „Смъртта на търговския пътник” и „Поглед от моста”. Носител е на „Пулицър”...

Пет дни си спомняме за писателя дипломат Ромен Гари

"Моето странстване по света е преследване на Романа на многопластовия живот." - Ромен Гари Ромен Гари е един от големите френски писатели на XX век. Роден е...